Капитанът бе в отчаяние. Пред кораба му се стелеше гъста мъгла и той закъсняваше с графика. Някои от пътниците вече недоволстваха.
При капитана, който 24 часа не бе напускал поста си поради извънредното положение, се приближи възрастен мъж и учтиво му каза:
– Капитане в петък следобед трябва да бъда на една среща.
– Това е невъзможно! – възкликна капитанът.
– Добре, – каза мъжът, – ако вашият кораб не може да направи това, Бог ще намери друг начин. В продължение на 58 години никога до сега не съм нарушавал думата си. Нека да се помолим.
Капитанът изгледа мъжа подозрително и си помисли: „От коя ли лудница е излязъл този човек? Подобно не съм виждал до сега“.
– Господине, – каза капитанът, – нима не виждате колко е гъста мъглата?
– Не, – отговори мъжът, – моите очи се устремени не в гъстата мъгла, а в живия Бог, Който контролира всички обстоятелства в моя живот.
Странният господин коленичи и с прости думи се обърна към Бога в молитва.
Когато той свърши, капитанът също поиска да се помоли, но мъжът сложи ръка на рамото му и му каза:
– Първо, вие не вярвате, че Бог ще ни отговори. Второ, аз вярвам, че Той вече ни е отговорил и не е нужно повече да се молим.
Капитанът го погледна изненадано.
– Капитане, през всичките години на живота си, откакто познавам Господа, не е имало ден, в който да ми е била отказана аудиенция при Царя. Нека излезем на вън, и ще се убедите, че вече няма мъгла.
В петък следобед Божият мъж бе на мястото на срещата.
