Когато се раждало дете в гръцка къща, домът се украсявал. По това какво украшение било сложено на вратата, можело да се разбере, каква рожба се е родила.

Имало само две възможности: маслинови клонки и вълнена прежда.

Защо са  били избрани точно тези предмети?

С маслинови клонки са кичели вратата, когато се е раждало момче, защото мъжете цял живот са работили, воювали и участвали в съревнование.

Нали победителите в Древна Гърция са били награждавани с венец от маслинови клонки.

Вълнената нишка се появявала над вратата в дом, където се раждало момиче, защото жените през целия си живот са ангажирани с домакинска работа.

Кучето Лана  отлично знае, какво е да си бездомно животно. Тя до скоро се шляеше  по улиците на града, без да знае какво ще яде и къде ще се подслони.

На Лана и провървя. Намери си любяща стопанка и уютен дом. Но веднъж жената, която я бе приютила забеляза нещо странно в поведението на кучето си. То постоянно изкарваше одеялото си на улицата.

Стопанката на Лана я проследи и бе поразена от видяното. Лана си имаше бездомна приятелката заради, която всяка вечер изнасяше одеялото, за да може приятелката ѝ да поспи на меко и топло място.

Жената не се скара на кучето си за неговото своеволие. Дори започна да оставя храна и на другото куче, но за сега не можеше да го примами. Тя все още се надява, че ще може да спечели доверието на бездомното куче и ще му намери добри стопани.

Интелектуалното устройство „умен дом“ само позвънило в полицията, когато двойката  в дома жестоко се карали.

Мъжът заплашвал жената с пистолет. Една от фразите била интерпретирана от устройството като команда да позвъни на 911.

Едуардо Барос викнал на  жената под дулото на пистолета:

– Ти си извикала шерифа?

А „умен дом“ приело тази реплика като команда.

Диспечерите чули по телефона кавгата, проследили част от скандала и изпратили екип, за да предотврати нежелателните последици.

В резултат на това Барос бил арестуван с обвинение за нападение и заплаха с огнестрелно оръжие.

Жената била ранена, но „умен дом“ спасил живота ѝ, тъй като крайната цел на мъжа била да я убие.

В дома имало и дете. Така грешно възприета фраза, довела до обаждане в полицията и спасяване на два живота.

Ина и Валя бяха отново заедно след четири години раздяла. Те бяха приятелки от деца. Пораснаха заедно в училище, а след това съдбата ги раздели на десетки хиляди километра една от друга.

Пишеха си, обаждаха се по телефона една на друга. А когато нахлуха компютрите почти във всеки дом, си чатеха.

Но сега стояха една срещу друга в близкото кафене и разговаряха.

– Знаеш ли какво видях през прозореца веднъж, – попита Ина.

– Какво? – полюбопитствува Валя.

– След една силна снежна буря, – започна да разказва Ина, – когато всичко беше покрито със сняг, от една купчина в задния двор се подаде някакъв сух бурен. Точно пред него кацна една птичка и започна да го обикаля подскачайки.

– Защо го е обикаляла, нали каза, че е сух бурен? – нетърпеливо се обади Валя.

– Сега ще разбереш, само слушай! – скастри я Ина. – Изведнъж птицата спря, обърна се с гръб към растението, а след това го удари с опашката си. От растението паднаха семена. Птицата се обърна и започна да ги кълве.

– Колко странно е поведението на това малко творение, – възкликна Валя

– Кой е промислил за храната на всяка птичка, дори и след силна буря? – усмихна се Ина. – Това е нашият Творец, които дава храна на всяка жива твар, едно от многото свидетелства, които говорят за безусловната Божия любов.

– Като си представя тази птица, разбирам напълно, че Бог се грижи за мен. Той ми дава всичко, от което се нуждая. Всяка глътка въздух, за да мога да мисля, да работя и  да решавам проблемите си.

Каква пречудна любов!

Самолетът спря на летището. Стаменов едва се движеше. Умората го бе завладяла изцяло.

Той често пътуваше през океана заради служението си.

Стаменов извади паспорта си и го подаде на служителката. Тя го провери и подпечата, след което каза:

– Добре дошли у дома!

Стаматов обичаше този миг. Когато се прибереше след дълго отсъствие, щом чуеше този поздрав, разбира се , че на този етап всичко е приключило.

Стаматов си помисли: „Ако поздравът на една непозната така докосва сърцето ми, какво ли ще е чувството, когато Бог ме срещне на небето?“

Това посрещане няма да бъде поради някакви заслуги, а поради жертвата на Исус на кръста.

След пребиваването си на земята, ние ще отидем в истинския си дом, който Бог е приготвил  за нас.