Архив за етикет: дискусия

Алтернативен живот

Лошо ли бе времето или хубаво, нямаше значение. Младежите не преставаха да се събират и да обсъждат това, което ги вълнуваше.

Този път Миладин започна дискусията:

– В всяка старана има посолства на чужди държави. Правилата на съответния народ се прилагат в границите на посолството. То е убежище за сънародниците му.

Михаил се почеса по главата и добави:

– Като си помисля, виждам, че по подобен начин Бог е определил църквата като убежище. Тя трябва да е като едно райско кътче тук на земята.

– Е, да, – съгласи се Здравко, – тя е като предварителен преглед на Божието царство.

Крум подскочи:

– Тя е подобно на филмовите премиери, които привличат хората към предстоящия филм.

– Съгласен съм, – подчерта Михаил, – че църквата трябва да привлича хората към алтернативен начин на живот, който е отблясък на Божието царство.

– Вярно е, – плесна с ръце Димо. – В света може да има война, но в църквата трябва да има мир. Бедността, църквата е необходимо да замени с доброволно споделяне и даване, а расизмът с освобождение, справедливост и единство.

– Не всичко в църквата е идеално, – отбеляза Виктор, – за това често я критикуваме.

Димо поклати глава:

– Едно е да оценяваме честно църквата, но съвсем друго е да не я одобряваме. Нека внимаваме какво говорим и как се отнасяме към нея.

– Исус обича църквата, умря за нея и ще се върне да я вземе, – заяви Михаил. – Вместо да критикуваме, нека горещо се молим за Божията невяста.

Всички се съгласиха с това.

Избягвай споровете

Васил поклати глава:

– Повечето спорове са безсмислени. Имаме определено количество енергия за всеки ден и ако я изразходваме за разточителни и отнемащи време спорове, включително и в социалните мрежи, няма да ни остава никаква енергия за взаимоотношения с най-близките ни.

– Чакай, – повдигна дланта на лявата си ръка Атанас. – Нима не искаш да чуят твоето мнение по въпроса?

– Мотива е важен, – подчерта Васил. – За какво го правиш? Да победиш в спора? Да се изкараш по-умен? Разбери, не можем да променим другите.

– Е, да, – съгласи се Атанас, – мога да променя само себе си. Това съм го чувал вече.

– И не само това ….

– Какво друго? – прекъсна го нервно Атанас.

– Можеш да промениш начина, по който отговаряш на другия, – отговори Васил. – Не позволявай на склонните към спор хора да диктуват действията ти.

– Добре, – въздъхна примирено Атанас, – но ако някой в живота ти се опитва да те дразни, какво ще правиш тогава?

– Ще се оттегля, – бе категоричен Васил. – Този вид взаимоотношения не изгражда мост в една връзка, само я напрягат повече.

– Е, може би имаш право, – призна се за победен Атанас.

Нека в дискусиите с приятели и непознати да им показваме уважение.

Не трябва да очакваме нехристияните да постъпват като християни.

Като зачитаме мнението на другия, макар да е различно от нашето, можем да вярваме, че Бог работи в дадената ситуация.

Гасете огъня на време

Днес бе по-топло, почти пролетно време. Младежите решиха да го оползотворят, като се разходят из гората.

Много малко растения се бяха пробудили. Кукуряка бе надигнал зелената си глава. Крехка тревичка спираше множество погледи.

И на фона на тази пробуждаща се красота се разгоря дискусия за ревността.

– Ревността е жестока като гроба. Нейните проблясъци са огнени, – отбеляза Спас.

– Знаете ли коя е причината за ревността? – попита Мая.

Настана тягостно мълчание. Никой не искаше да се престраши да даде отговор. Дали, защото смяташе, че има много причини или отговорът му няма да е точен.

Мая ги огледа и простичко заяви:

– Причината за ревността е недоверие. И какъв е лека за това?

Този път тя не дочака отговор, а направо каза:

– Доверие.

– Така е, – съгласи се Божидар, – започне ли пламъкът на ревността, той обхваща цялото сърце.

– Това може да се отнесе и за завиждане на нечий успех или притежание, – намекна Добри.

– Няма значение точно от какъв род е ревността, – поклати глава Дарина. – Важното е да помолим Бог за по-голямо доверие, което ще помогне за гасенето на огъня.

Философа на групата Дамян започна малко от по-далече:

– Да предположим, че сте забелязали пламък в къщата си. Как бихте реагирали? Свивате рамене и си тръгвате …

– Да, да чакай да отминем, – обадиха се няколко гласа.

– Щяхте да го изгасите, – настървено продължи Дамян. – Защо? Защото знаете, оставен без надзор огънят поглъща всичко.

– Каквото и да си говорим, – обади се Христо, – не трябва да си играем с огъня.

И всички се съгласиха с него.

Доказана любов

Времето бе все още студено, но в градинката между блоковете се бе разгорещила оспорвана дискусия.

Това не бяха младежи, въпреки че между тях имаше и млади, а възрастни, чийто коси времето отдавна бе посребрило.

Най- настървено нападаше Крум:

– Ако наистина Бог ни обичаше, щеше да излекува всички. А всички ли са излекувани?

До него Марин, който пристъпваше от крак на крак, го подкрепи:

– Обичал ни! Тогава защо позволи на Павлин да загуби работата си? Той има четири невръстни деца.

– Тая дето я пеят, че Бог обичал всички хора, е вятър работа, – махна с ръка Радко. – Ето на Мартина мъжът ѝ я напусна и какво върна ли се след това?

– Е, да е само тя, – тежко въздъхна Марта.

– Аз така смятам, – заяви категорично Васил, – ако наистина Бог ни обича, щяхме всички да сме здрави, богати и лишени от проблеми.

Отрицателните изказвания май надделяваха в спора.

Трифон бе един от по-младите. Той не се стърпя и повиши глас:

– Доказателството за Неговата любов не е нито едно от тези неща, което искате.

– Тогава в какво? – обадиха се в хор няколко гласа.

Трифон се усмихна, потърка замръзналите си ръце, за да ги стопли и отговори:

– Доказателството за Неговата любов е, че докато бяхме грешници, Той изпрати Своя единствен, възлюбен Син да умре за нас на кръста.

Някои изпухтяха, други завъртяха пръст в главата си, но имаше и такива, които се замислиха.

Трифон ги огледа и попита:

– Бихте ли благодарили на Бог не само за това, че е казал „Обичам те“ с думи, но и че го е доказал на практика?

Този път нямаше присмехулни погледи и реакции. Всички бяха навели глави.

Всичко е суета и гонене на вятъра

Група младежи използваха малкото слънце, което се показваше тези дни, въпреки облаците. Затова отидоха в градинката пред блоковете.

Сашо веднага откри дискусията:

– Всеки от нас преследва удовлетворение в този свят, но колкото и да се опитваме или мислим, че можем да стигнем до него, то ни убягва.

Дани го подкрепи:

– Имаме вроден апетит към това, което е ново и по-добро, защото смятаме, че ще ни донесе удовлетворение, но в крайна сметка усилията ни винаги са напразни.

Цецо се ухили и добави:

– Вероятността да хванете удовлетворение е толкова голяма, колкото да гоните вятъра.

– Чакайте малко, – вдигна ръка нагоре Стефан. – Нека да помислим добре, къде сме търсили удовлетворение?

– Няма място за много мислене тук, – наежи се Владо. – Опитвали ли сте да намерите смисъл в живота си, като го изпълните с взаимоотношения? Тогава вероятно сте открили, че няма човек на лицето на земята, който да изпълни най-съкровените ви копнежи.

– Ами опитвали ли сте се да задоволите чрез интелектуални занимания? – погледна ги строго Атанас.

– И какво откриваме в крайна сметка? – вдигна рамене Ицо. – Няма нещо върху което да размишляваме и напълно да задоволи любопитството ни.

Най-сетне се обади единственото момиче в групата:

– Търсили ли сте удовлетворение в преживяванията и пътуванията? Няма пътуване, което да отговори на копнежа ви за красота и величие….. или може би това е нещо друго за вас.

– Но в каквото и да търсим удовлетворение, то не може да понесе тежестта на нашите надежди. Рано или късно се оказваме отново празни.

– Звучи ми доста песимистично, – отчете Миро.

– За съжаление е така, – въздъхна дълбоко Владо. – Все едно сте се заели да нареждате кубчето на Рубик, на което му липсват два блока. Колкото и да го въртите, няма да можете да поставите всички цветове там, където трябва да бъдат, защото то е дефектно.

Стамен се засмя и каза:

– Ако сте успели да сглобите кубчето на Рубик на живота си, така че да разберете защо нито едно земно нещо, което преследвате, не ви носи удовлетворение, това е само по Божията милост. Вашето търсене на удовлетворение, вашите най-дълбоки копнежи и въпроси, могат да бъдат адресирани само от самия Бог.

Повечето махнаха с ръка, но Стамен продължи:

– Каквото и да правите, желаете или за което работите усилено, не забравяйте да намерите най-дълбокото си чувство на удовлетворение в познаването и служенето на Господ. С Него всички стремежи престават, защото в Него се срещат всички копнежи.

– Гледай как философски го завъртя, – намръщи се Миро. – Лошото е, че пак го отнесе към Бога.

По-голяма част от групата се възмутиха и отписаха Стамен.

Неговите думи им се струваха безсмислени, но те не разбираха, че той бе прав.