Велика събота е деня, когато си спомняме за оставането на тялото нашия Господ Исус Христос в гроба, а душата Му в ада.

След смъртта на Спасителя на кръста, Душата му е бил отведен в ада, защото след греха на Адам и Ева, душите на умрелите отиваха само в ада.

Въпреки това, имаше специално място за праведните хора, което се нарича ​​лоното на Авраам.

Но Адът силно се излъга, разчитайки, че ще получи душата на Божия Син завинаги.

Демоните изведнъж видяха как с голям шум и невероятно ярка светлина се приближи душата на  Господ Исус Христос, победоносно разрушаваща портите на ада.

Спасителят победи тъмните сили и вечната смърт, а после издигнал душите на праведните в рая.

Всички ние вярващи, деца и възрастни, трябва да се радваме на това събитие не само в предстоящия празник Великден, но и във всеки неделен ден, посветен на победата на Христос над смъртта.

Една бедна жена от малко семейство била вярваща. Един ден, когато парите не ѝ стигали да нахрани децата си тя се обадила по радиостанцията и оставила там обръщение към Бога за помощ.

По това време сътрудниците на радиото се отнесли с разбиране към жената и пуснали съобщението. Един от слушателите бил докоснат от думите ѝ. Той бил атеист и решил да си достави удоволствие, като се подиграе на непознатата жена.

Мъжът узнал адреса ѝ. Повикал секретарката си и ѝ поръчал да купи много продукти. Девойката се върнала с хубаво месо, сирене и сладкиши. Тя много се изненадала, когато шефът и наредил:

– Занеси продуктите на този адрес и ако жената попита, кой ѝ ги изпраща, кажи ѝ, че това е дяволът.

Когато секретарката дала продуктите на непознатата, жената била толкова благодарна, че очите ѝ се напълнили със сълзи. Тя благодарила и благословила девойката.

А когато жената си вземала довиждане с нея, секретарката я попитала:

– Не искате ли да знаете, кой е изпратил тези продукти?

Жената отговорила:

– Не. Това не е толкова важно, защото когато Бог издаде заповед, дори и дяволът се подчинява.

Музиката гърмеше от съседния апартамент. Изобщо не можеше да се спи, а сутринта всички отиваме на работа и трябва да сме отпочинали.

– Маноле, – каза Лиляна на съпруга си, – иди, поговори с тях и ги помоли да намалят звука на радиоуредбите си, минава вече 22 часа.

Той отиде, но го срещнаха с подигравки и тръшнаха вратата пред него, а музиката изобщо не намалиха. Докато се прибираше Манол се ядосваше на неразумното им поведение.

На другата сутрин той се приготви да напише гневно писмо до управата, че не спират да тормозят цялата улица със шума си, който създават с тяхната компания.

Но изведнъж Манол си спомни за радостта на хората, с които се чувстваше страхотно. Представи си прекрасните си деца и внуци. Пред очите му започнаха да преминават множеството благословения, с които Бог бе изпълнил неговия живот и този на близките му.

Само за няколко секунди всички неприятни емоции се изпариха.

През следващите няколко часа Манол усещаше как гнева напира, но той отново си спомняше колко благ към него е бил Бог и лошите мисли отминаваха.

Манол започна да разбира все по-ясно на какво иска да го научи Бог.

„Трябва да държа здраво всичко, което е истинно, честно, праведно, любезно и благодатно, – помисли си Манол, – защото ако го правя гневът, злобата и грехът ще бягат от мен. Ще имам живот изпълнен с мир такъв, за какъвто копнеем всички“.

Когато сме гневни, можем да намерим мир, като си припомним всички Божии благословение, които сме получили даром.

Мъж крачи във фоайето на болницата. Той е нервен, жена му ражда.

Изведнъж вратата се отваря и на прага се появява медицинска сестра с три крещящи деца.

– Иванов? Ето вашите деца, поздравявам ви! Нищо, че са повече от едно.

Изненадан от тризнаците бащата развълнувано каза:

– Да ….ня…ма зна…че…ни….е…Аз обичам деца….

– Чудесно! – възкликна медицинската сестра. – Подръжте за малко тези, за да ви донеса и останалите!

Бе ранно неделно утро. Слънчевите лъчи напираха и проблясваха между облаците.

Демир влезе в църквата и забеляза много намръщени лица.Той познаваше тези хора и добре знаеше колко проблеми имат.

Когато децата бяха поканени да поднесат поздравленията по случай празника, те бяха посрещнато от десетки тъжни очи. Някои от малчуганите веднага се омърлушиха. Веселите детски очи изведнъж помръкнаха.

Тригодишният Алекс не издържа на напрежението, изтича бързо напред и извика уплашено:

– Мама!

И се хвърли  в прегръдката на млада красива жена. Всички гледаха с умиление тази сцена. Изведнъж в цялата църква избухна смях. Това бе изблик на неочаквана радост.

Едно малко дете бе предизвикало тази вълна от веселие. Бентът на болката, отчаянието бе подал под напора невиновността и уплахата на едно детско сърце. В залата нямаше човек, който да не се усмихне и да дари заобикалящите с щедра усмивка.

Животът ни е пълен с трудности и изненади, но Бог не ни е оставил и може да ни даде изобилна радост. Понякога тя идва директно, а понякога чрез радостта на другите.

Тревогите нямат край, но радостта никога не закъснява. Създателят ни, Изворът на нашата радост, ни помага в трудни моменти да се усмихваме и да сме спокойни. Неговата радост и мир ни правят силни.

Нека се смеем и се радваме заедно със своите ближни.