В училище учителят бил атеист. Един ден той казал на децата
– Всеки, който е атеист да си вдигне ръката.
Разбира се, всички деца искали да приличат на преподавятеля си и с радост вдигнали ръка. Само едно момиченце не вдигнало ръка.
– Нина, защо не вдигна ръка?
– Защото съм вярваща!
– А защо си вярваща?
– Защото моят баща и моята майка са вярващи.
– А ако твоят баща и майка бяха глупаци, ти каква щеше да бъдеш?
– Атеиска.

Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Славена беше дребничка и рижа, с много лунички по лицето. Живите ѝ сини очи засияха, когато Павел обеща да я закара до града. Той бе шофьор на голям камион и прекарваше стоки от едно място на друго. По този начин изхранваше семейството си.

Славена се покачи на високата седалка в кабината до шофьора и тръгнаха. Тя не обичаше да мълчи и започна да разказва за себе си:

– Била съм осиновена, когато съм била бебе.

– Е, случва се, – уклончиво каза Павел..

– Родната ми майка е била на 14 години, когато съм се родила, – продължи Славена. – Не могла да ме задържи, по-точно не е искала, – в гласа ѝ се усети горчивина. – Тогава са ме взели мама и татко. Те са много мили хора, – очите ѝ заблестяха. – Осигуриха ми прекрасно детство. Чувствах се сигурна и обичана. Бях заобиколена от хубави неща. Записаха ме в добро училище. С избора си на професия май ги разочаровах. Брат ми стана адвокат, а една актриса не може да се мери с юрист.

– Има много начини, чрез които можеш да накараш, хората да се гордеят с теб, – каза Павел. – Може би ако получиш тази работа ще се зарадват за теб.

– Да, но те не са искали това за мен. Мама мечтаеше да стана учителка, но аз нямам достатъчно търпение, особено към децата.

– Човек трябва да има голямо търпение, за да се занимава с тях, – съгласи се Павел. – Аз имам три момчета, които нямат още осем години и съм забравил какво е спокойствие.

– Навярно съпругата ти много се изморява? – съчуствено каза Славена. – Тя ходи ли на работа?

– Как ще ходи с три деца?! – възкликна Павел. –  Много се дразни, когато хората ѝ задават същия въпрос. „Вие какво си мислите, че правя по цял ден, – често ги кастри тя. – Да не мислите, че си правя маникюра, стоя с часове във фризьорския салон или по цял ден си пия кафето с приятелки?“

– Извинявай, това беше глупав въпрос. И на мен ми се случва да търпя подобни забележки.

– Какви забележки могат да ти правят на теб?

– „Колко е хубаво, че живееш при такива хора“ или „Какъв късмет извади, че те осиновиха Доротея и Стефан“. Разбирам ги. Те смятат, че е много добре, като съм попаднала в добро семейство, вместо да бъда в дома, без изгледи за сносно бъдеще. Донякъде са прави, но ми е трудно.

– Собствената ти майка се е отказала от теб, – каза Павел и я погледна в очите, – а други хора със съвест, са те осиновили. Би трябвало да си им благодарна.

Тя наистина им беше благодарна и ги обичаше много, за това много я болеше, когато ги огорчаваше.

„Дали наистина, ще се зарадват, – помисли си Славена, – ако получа тази работа?“

И със скрита надежда в сърцето се усмихна на себе си.

Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.