Сашка и Ангел от известно време излизаха заедно. Връзката им се задълбочаваше постепенно. Днес излязоха на разходка в парка. Разговорът им беше добил много сериозен отенък.
Всеки се интересуваше от живота на другия и искаше по-добре да го осмисли и разбере.
Сашка пое дълбоко въздух и каза:
– Искам да ми кажеш, как така правиш, че хората ти се доверяват и ти вярват.
– Повечето хора искат да бъдат уважавани. Не виждам какво толкова ти се струва необичайно, – отговори Ангел.
– Открий ми тайната си, – настоя Сашка.
– Може би е свързано с моето детство и времето на израстването ми, – призна накрая Ангел след няколко минути размисъл.
– Родителите ти строги ли бяха? – полюбопитствува Сашка.
Ангел се засмя:
– Не е това, което си мислиш. Баща ми беше касиер в едно предприятие, но го хванаха в някакви злоупотреби и полежа малко в затвора. Живеехме в малко селище и всички хора ни познаваха.
– Навярно с майка си сте се чувствали зле след случилото се, – съчувствено каза Сашка.
– О, – с болка каза Ангел, – беше много по-лошо. Ако нещо изчезнеше в училище, веднага обвиняваха мен. Когато влизах в магазина, продавачите ме следяха зорко, нали баща ми бе крадец. Много често чувах зад гърба си думите: „Крушата не пада по-далече от дървото“.
– Когато излезе баща ти от затвора, нещата не се ли оправиха?
– Не, – тъжна усмивка пропълзя по устните на Ангел. – Наложи се да се преместим. Баща ми трудно си намираше работа, а ако си намереше не се задържаше много на нея, защото бързо научаваха за миналото му. Често се сбивах с децата, за да затворя устата на клюкарите.
Сашка стоя замислено известно време без да каже нещо. След това вдигна глава и каза:
– Искал си всички да знаят, че не си като баща си? Нужно ти е било, да ти имат доверие. Правел си всичко според възможностите си, бил си честен с хората и си очаквал същото от тях. А ако някой те е лъжел или мамел си го съсипвал.
– Нещо подобно, – смутен от разобличаващия го коментар, Ангел леко се изчерви.
– А не се ли страхуваш, че понякога можеш да прекалиш? – не го остави намира Сашка. – Хубаво е да си честен и справедлив, но хората не са идеални.
– Чесността я има или я няма, средно положение няма, – изстреля на един дъх Ангел.
– Това не е ли доста крайно?
Ангел сви рамене.
– Не съм краен. Просто не искам да ме възприемат за глупак. На никого няма да позволя да си играе с мен. Такъв съм.
Сашка прехапа долната си устна.
– Някой опитвал ли се е да те подведе?
Лицето на Ангел се изкриви подигравателно.
– Но тогава хората ще се страхуват да сбъркат пред теб – каза Сашка – и това няма да е отговор на чесното ти и справедливо отношение към тях.
– Да, но се получава, – доволно заяви Ангел. – Така остават много малко такива, които биха ме излъгали.
