Екип от Делфийския технически университет са създали ново устройство за съхраняване на данни, което може да запази 500 терабайта информация на квадратен инч. Капацитетът на устройството за сега е 1 Kбайт.

В новия „твърд диск“, всеки бит данни е кодиран от движещи се един атом хлор върху подложка от медни атоми в една от двете позиции. В резултат на изместването на атом в матрицата при другите хлорни атоми се оформя „дупка“.

Ако атомът хлор е в най-горната позиция ( „дупка“ в долната част), това означава 1. Ако атомът е в долната част ( „дупка“ е горе) – 0. Информацията се кодира в двоичен код.

За да се демонстрира технологията, учените са записани на медната плоча лекцията от физик Ричард Фейнман, който през 1959 г. е заявил, че ако има възможност да изгради индивидуални атоми в определен ред, ще бъде в състояние да запази една единица информация на атом.

Всеки текст е закодиран на площ 96 х 126 нанометра. За записа учените са използвали сканиращ тунелен микроскоп. Специалистите обединили битовете в блок от 64 бита. Във всеки блок има маркер от такива „дупки“. Той работи като миниатюрен QR код, съдържащ информация за местоположението на блока на медна плоча и показващ дали продуктът е повреден или не.

Австрийски учени са съобщили, че деца, които много време прекарват пред телевизора, с течение на времето костите им стават по-уязвими, отколкото на техните връстници, които прекарват повече време на улицата.

Според доклада на учените, до този извод се е стигнало след анализ на данните от последните 15 години.

Костите на деца, които прекарват много време пред телевизора са по-уязвими поради излъчването от екрана. Също така са вредни за костите смартфоните и таблетите.

В рамките на своето изследване лекарите са изследвали 1,5 хиляди деца. Бил им задаван въпрос: Как предпочитат да прекарат свободното си време пред компютъра или не?

Оказало се че феновете на телевизията, приставките и таблетите имат значително по-малко минерали в организма си, отколкото другите деца.

За да се подобри здравето на децата, специалистите препоръчват повече време да се отделя за спорт или активна разходка.

Най-голямата кафе верига в света е Starbucks. Тя има повече от 22 500 кафенета в 62 страни, данните са от 2015 г.

Едно от основните изисквания при подбора на помещения за Starbucks Coffee, което понякога не се съблюдава, е входна врата трябва да бъде на изток или на юг.

Според  Скота Бедбери, един от основателите на марката Starbucks, това се дължи на факта, че посетителите трябва да бъдат в състояние да се наслаждават на естествена светлина, но слънцето не трябва да свети в лицето им.

Нашият свят се променя всеки ден, в него винаги идва нещо ново. Талантливи хора измислят нещо фантастично интересно и споделят своите открития с другите.

Професор от Токийския университет Такао Сомейя заедно със свой екип е създал бионична или електронна кожа, която може да събере и обработи данни за повредите и нарушенията в организма.

Изобретението на Такао е леко като перце и практически не се усеща. Такава кожа може да бъде татуирана на кожата на човек или да се зашие в дрехата.

Представете си, че вместо многочасови изследвания и анализи към вас пристъпва лекар, на чиято ръка е надета ръкавица от бионическа кожа, докосва ви и получава детайлна информация за това, какви процеси стават във вашия организъм.

Такао и неговият екип се надяваме, че тяхното изобретение може да предотврати развитието на рак.

През 2003 г., когато ученият представи тази идея пред публиката, мнозина се отнесоха със скептицизъм към нея.

Но сега това вече е реалност.

Човешкият живот е непредсказуем. Въпреки, че той ни изглежда твърде жесток, понякога в него се случват чудеса.

Деница донесе тримесечната си дъщеря Катя в болницата. Тя бе много притеснена.

– Детето ми има висока температура, – каза майката на лекаря.

– Елате да запишем данните на детето, – каза лекарят.

Катя увита в одеяло остана сама в стаята.

В това време Лена се движеше съвсем тихо из болницата. За да не се набива на очи, тя бързо облече една бяла престилка. Който и да я погледнеше, щеше да си помисли, че е медицинска сестра.

Лена видя бебето оставено в стаята, бързо го грабна и напусна болницата. Тя качи Катя в колата си и я откара на стотина километра далече от мястото, от където я бе взела.

Лена не можеше да има деца, а мъжът ѝ искаше непременно да си имат поне едно дете.

– Ако и тази година не забременееш, – беше я заплашил мъжът ѝ, – ще те напусна.

Тя успя някак да го залъже, че е бременна, а когато настъпи време да роди, му каза:

– За да не загубя детето, ще отида при майка ми да родя. Там въздухът е по-чист, а не като този тук в града.

– Щом смяташ, че е по-добре за детето, – бързо се съгласи мъжът ѝ, – иди. Имаш ли нужда от някаква помощ?

Лена поклати глава.

– Моля те, не ми звъни постоянно, не искам нещо да се обърка при раждането. Когато родя веднага ще ти се обадя.

И тя замина……

Така откраднатото бебе Катя стана дете на други родители. За нея много се грижеха. Баща ѝ във всичко ѝ угаждаше. Тя бе неговата любимка.

А родната ѝ майка пусна хиляди обяви със снимки на момиченцето си. Деница дълго се молеше със съпруга си:

– Господи, моля те върни ни дъщеричката.

Когато Катя стана на 16 години, в новото семейство тя се казваше Наталия, забеляза, че не прилича на никого от родителите си. Същата година забременя. За да оформи попечителство върху своето бъдещо дете, тя трябваше да покаже акт за раждане.

Когато попита майка си за този документ, Лена я излъга:

– Някъде съм го забутала и не знам точно къде е.

Наталия не остана със скръстени ръце, а се разрови в документите на майка си, разбира се тайно. Намери акта си за раждане и бързо го занесе  в съответното учреждение.

– Вашият документ е фалшифициран, – казаха на Наталия от там.

Лена бе привикана да даде обяснение за фалшивият акт за раждане.

– Аз не съм биологичната майка на Наталия, – призна Лена, – но истинската ѝ майка я остави и никога няма да се върне за нея.

Наталия не ѝ повярва. Тя намери свои снимки като бебе и ги изпрати В Центъра за изчезнали деца. От там ѝ изпратиха сведение, че през същата година на Деница Христова е изчезнала тримесечната ѝ дъщеря от болницата.

Наталия бързо се свърза с Деница. Чрез ДНК тест, се установи, че Деница е истинската майка на Наталия.

След толкова много години най-накрая майка и дъщеря се събраха, а Лена бе осъдена на 12 години лишаване от свобода, за отвличане на дете.

Понякога човек остава в безизходна ситуация. Единственото, което му остава е да се надява и да вярва. И често вярата се възнаграждавана.