Никола попита баща си:

– Каква е разликата между покаяние и гузна съвест?

Бащата се засмя и разроши с длан косата на сина си:

– Гузната съвест е да съжаляваш, че са те хванали.

– Аха, ясно, – очите на Никола светнаха. – Например, караш по магистралата, спира те пътна полиция и се чувстваш гузен. Защо? Защото са те хванали, а не защото си нарушил ограничението на скоростта.

– Така е, – съгласи се бащата. – Това не е покаяние, а гузна съвест.

– Покаяние означава да съжаляваш дотолкова, че да спреш да правиш това, което си правил, и да промениш поведението си, – Никола допълни думите на баща си.

– Спомни си за Юда, – бащата насочи вниманието на сина си към Писанието. – Юда Искариотски е имал угризения на съвестта заради предателството на Исус. Той е знаел, че Исус е невинен. Разбирал е, че това, което прави, е погрешно.

– И вместо да се обърне към Исус, той се обърна към религиозните водачи, – припомни си Никола.

– Това помогна ли му? – бащата предизвика сина си с въпрос.

– Те му казаха, че това няма нищо общо с тях. Това си било негов проблем. И го изгониха.

– Ако се беше покаял …. ?

– Трябваше да се обърне към Исус, – Никола бързо прекъсна баща си.

– Това е типично и за съвременния свят, навярно ще се съгласиш с мен, – каза бащата. – Обещава ни се свобода, която ни поробва. Предлагат ни се наслади, но след това се чувстваме виновни. Вместо радост всички тези неща ни носят мъка. Ако чувстваш вина за греха си, къде трябва да отидеш?

– Единствено при Исус, – Никола бе категоричен.

Тошко гледайки течащата вода край тях, попита баща си:

– Татко, откъде започва една река?

– От извор, – бързо отговори бащата без много да се замисли.

– А какво ще стане, ако водата е замърсена още с тръгването си от извора? Кой би я пил? – Тошко изпитателно погледна баща си.

– „Изворът“ на човек се крие в сърцето му. Ако то е “замърсено”, кой би искал да ти стане приятел?

– За това трябва да се грижим за сърцето си, – усмихна се Тошко. – Често съм се питал, как можем да го опазим?

– Ако се стремим да бъдем като Бог и да Го следваме, Неговата любов ще ни учи на това и от сърцата ни ще извира живот, – посъветва го баща му.

Тошко се замисли:

– Кое може да замърси сърцето ми? Какви са признаците на замърсеното сърце?

– Ако не следваме Господа и вървим по нашите си желания и стремежи, какво става? – попита бащата.

– Грях след грях, докато затънем в дълбоката яма, – тежко въздъхна Тошко.

– А можеш ли да изчистиш сърцето си ако вече си го изцапал? – последва нов въпрос.

– Да, – твърдо заяви Тошко, – само чрез покаяние.

– Има ли неща, които пазиш повече от сърцето си?

– Да не бъде, – Тошко бе напрегнат, но отговори чрез Писанието, – „защото от него са изворите на живота“.

Бащата остана доволен от отговора на сина си.

Години наред Емил се бореше със зависимостта си.

Той често си повтаряше:

– Как мога да бъда достоен за Божията любов?

Продължаваше да ходи на църква, но усещаше, че съществува непреодолима пропаст, която го държеше далеч от Бога.

И все пак, когато Емил се молеше искрено за нещо, Бог му отговаряше.

Той също изпрати хора, за да го насърчат и утешат в трудни времена.

След няколко години Емил осъзна, че Бог постоянно му помагаше и показваше, че винаги го е обичал и се е грижил за него, тогава той започна да се доверява на Божията прошка и любов.

– Сега знам, че ми е простено и мога да се приближа до Него, въпреки че все още се боря със зависимостта си.

Независимо дали сме безпомощни жертви на обстоятелствата или се борим с последствията от собствения си грях, Бог ни открива Своята любов непрекъснато.

В Своята милост и благодат Той ни привлича обратно към Себе Си.

Обърнете се към Него. Следвайте Го и продължавайте да ходите с Него всеки ден.

Трифон гледаше от високо на всички около масата и заяви:

– Едно от най-забележителните модерни медицински постижения е
трансплантирането на органи.

– Идеята, че може да се махне болното сърце от тялото на някой и да се трансплантира здраво сърце от тялото на друг, е невероятна за мен, – сподели Ирен.

– Няма никакви гаранции, че някой ще се промени след физическа сърдечна трансплантация, – намръщи се Гошо.

– Какво искаш да кажеш? – попита Ицо.

– Ако тези хора са зли, егоистични или горделиви със старото си сърце, те вероятно ще бъдат такива и с новото си сърце, – поясни Гошо и добави, – може да продължат да живеят, но техният живот може да не е различен.

Бай Нено досега мълчеше и само слушаше, но реши и той да се изкаже:

– Ей, хора, Бог дава ново сърце, което е животопроменящо за нас. То ще бъде изчистено от греховете ни. Ние можем да имаме ново сърце само чрез саможертвата на Исус. И най важното е цената за тази духовна трансплантация вече е платена и вие можете да го имате.

Всички бяха навели глави, дори и надменният Трифон.

Анри бе журналист. Той не бе съгласен със германския закон:

– Как могат да вкарат в затвора човек за нещо толкова тривиално, като неплащане билет за влака?!

– Чакай, – приятелят му тръсна глава, – ако избягваш да платиш цената на билет за влак или автобус и те хванат, достатъчно е да платиш 60 евро и си свободен.

– А ако нямаш толкова пари, за да платиш? – попита Анри.

– Е, тогава отиваш в затвора, – съгласи се приятелят му.

– Този закон е останал още от нацистките времена, – сбърчи нос Анри – и той засяга бедните и уязвими хора.

– Какво можеш да направиш? – повдигна рамене приятелят му.

– Ще създам фонд за освобождаване на хора от затвора, като плаща глобите им.

И той го направи. Така Анри започна да купува свободата им.

Носеше големи суми в затворите, плащаше глобите и освобождаваше хората.

Христос умря, за да ни освободи от тъмнината, греха и смъртта.

Когато се чувствате победени, заклещени или хванати в безнадеждна ситуация, викайте към Исус. Той все още носи свобода днес.