Марк Твен, като редактор на един вестник, публикувал веднъж разгромяващо изобличение за някой си N.

В статията си Твен написал:

„Господин N не заслужава дори да бъде заплют в лицето“.

Същият господин N подал оплакване в съда срещу Твен и поискал да се напише опровержение във вестника.

Марк Твен се показал „законоспазващ“ гражданин.

В следващия брой на вестника било напечатано:

„Господи N заслужава да бъде заплют в лицето“.

Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.

Телефон е най-известното от изобретенията на Александър Бел. Но повечето от научната работа и изобретения Бел е била предназначена за подобряването на средства за комуникация за глухи. Той е четял лекции и е работил с глухонеми ученици, много от които са се научили да говорят.
Александър Греъм Бел е роден на 3 Март 1847 в шотландския град Единбург. На 13-годишна възраст, Бел завършва Кралското училище в Единбург.
На 16 години, е назначен за преподавател по реторика и музика в Академията Weston House.
През 1870 г. Бел се установява в Брантфорд, Онтарио. Още в Шотландия, Бел се интересува от възможността за изпращане на сигнали на разстояние.
В Канада, той продължил да изобретява различни неща, по-специално, създава електрическо пиано, адаптирана за предаване на музика по жица.
През 1876 г. той получава патент, описващ „метод и апарат … за предаване на глас и други звуци телеграфически … с помоща на електрически вълни.“ В действителност, това е телефон.
През 1877 г. с още двама партньори основава компанията „Бел Телефон“, а година по-късно в Ню Хейвън, Кънектикът, представи работата на първата телефонната централа.
През същата година, Вел се жени за Мейбъл Хабард, а през 1882 г. той става гражданин на САЩ.
US National Geographic Society е създаден с участието на Вел.  Той умира на 02 август 1922 г. След смъртта му, всички телефони на Съединените щати били спрени за минута мълчание в памет на Бел.

Таксита са се появлии преди няколко века, и затова през цялото това време са се натрупали много интересни събития и факти за тях.
Таксиметров шофьор, който работил в един от градовете на САЩ, в края на деня, намерил в колата си торба, пълна с диаманти! Тяхната стойност се оценявала на 350 000 долара. Но, колкото и странно да звучи, съвестният гражданин на Съединените щати дори не помислил да ги вземе за себе си, а решил да намери собственика на това съкровище. И го е направил. Оказало се, че собственикът на бижута е майстор бижутер от Ню Йорк, който бил толкова щастлив, че се е върнало богатството му, че подарил на шофьорът на таксито диамантена гривна и парична награда. Но както герой сам признал, щяло да бъде много по-хубаво ако на своя адрес получил само думи на благодарност.
Таксиметров шофьор, който живеел в Индия, предоставял услуги за превоз на хора, само на заден ход. Представете си, че сте извикали такси и колата ще ви кара назад. Туристите и местните жители оценили модерният стил на шофиране, така популярността на тази услуга се увеличила драстично. По-късно се оказало, че този стил на каране е възникнал по случайност. На този човек в колата му се счупила скоросната кутия. Колата просто останала на задна скорост и не можела да превключи на друга. Таксиметровият шофьор не можел да измисли нищо по-добро, освен да превозват пътниците назад Той решил да провери каква ще бъде реакцията на хората, които возил по този начин, а тя била положителна. След това шофьорът не бързал да отстранява повредата в колата си.
Знаете ли къде е най-голямият паркинг за таксита в света? Той се намира в Мексико Сити. Там има повече от 60 000 автомобила. Що се отнася до Китай, около 35% от всички таксиметрови шофьори са жени. Все пак, ако имате нужда от евтино, работещо денонощно такси с жена шофьор, знайте, че това е почти невъзможно да се намери.
В едно от такситата в столицата на Чили съществува най- необичайното такси. То е оцветено като крава. Седалките в него са оформени като виме, а когато шофьорът натисне клаксона се чува кравешко мучене.
В света има много странни и смешни неща. Зашеметяващи невероятни събития могат да ви се случат навсякъде, включително и в таксито.

Според ново изследване, четири от пет покупки в Швеция се заплащат по електронен път или чрез използване на картата, страната уверено се движи към изоставяне използването на налични пари.
Всеки гражданин на Швеция през година има 260 електронни плащания. Дори и уличните търговци на зеленчуци, плодове и вестници приемат разплащателни карти. Разпространението на такива платежни системи като Swish, позволява на хората да прехвърлят малки количества, без да се прибягва до банкомат.
Отказът от използването на налични пари освобождава банковата система от разходи за обработка на пари, което се оценява в Швейцария за 1,2 милиарда долара. Нещо повече, разпространението на електронни платежни системи драстично намалява броя на въоръжените грабежи. Според Асоциацията на шведските банкери, през 2012 г. е имало само пет банкови обири.
Отказът от пари в брой не е общоевропейска тенденция. В Италия, например, чрез конвенционални пари, се плащат три четвърти от всички покупки.
В Швеция, според проучване, проведено от социологическия институт Sifo, две трети от гражданите смятат, че да имат пари на ръка е едно от основните човешки права.
Парите в брой могат да изчезнат от паричната система в Швеция през 2030 г., прогнозира асистент на индустриалната динамика Никлас Арвидсън.