Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.

Въпреки нарастващото недоволство сред потребителите, много корпорации продължават да произвеждат и пускат на пазара генномодифицирани продукти. Някои страни се опитват да се предпазят от ГМ култури, като въвеждат специално етикетиране на продуктите или започва да ги продава по своите цени.

Тогава защо се създават такива продукти?

Първоначално било планирано да се отглеждат такива култури, за да спасят гладуващите хора в бедните страни в Африка. Но същите тези страни преди няколко години забраниха вноса на ГМ продукти, мислейки, че гладът е по-безопасен за здравето.

Как да избираме доматите?

За съжаление, за да разберете дали продуктът е генно модифициран, е възможно само в специални лаборатории. Въпреки това, всеки купувач трябва да знае, че повече от 40% от всички търговски продукти са генетично модифицирани.

Да направиш разлика между ГМ продукти и естествените е сравнително лесно. ГМ продуктите стоят свежи дълго време, на тях не кацат насекоми. Тези продукти имат идеална форма.
Ако видиш големи лъскави домати с кръгла форма, по-добре не си купувай от тях.

Най-добрият показател за естествени плодове и зеленчуци е тяхното малко изкривяване във формата, липса на идеалност.

Освен това при разрязване ГМ продуктите не губят формата си и не отделят сок.

Единственият продукт, който не са могли да геномодифицират е елдата, едногодишно културно фуражно и медоносно растение. Така, че не се колебайте, а я купувайте смело.

Този синдромът представлява несподелената любов, граничеща с психични заболявания.

Терминът е кръстен на дъщерята на известния френски писател Виктор Юго Адел Юго.  Въпреки естествената си красота, доброто възпитание и образование, тя е увековечила името си в историята с трагична и несподелена любов. Адел приключва живота си в психиатрична болница, от където до края на дните си пише писма на своя избраник, независимо от факта, че той е женен за друга.

Сега синдромът на Адел засяга повече жени, отколкото мъже и това се дължи на факта, че жените са по-чувствителни и емоционални.

Как се решава проблема?

Трябва да се осъзнае, че неудовлетвореността от живота, липсата на емоции и изживявания, създава духовния глад за любовта, а това поражда свят на фантазията, който в действителност не съществува. Вие не може да се страхувате от загубата на това, което не съществува.

Опитайте се да си намерите интересно хоби. Не стойте между четири стени и не страдайте. Запознайте се с нови хора, прекарайте време в по-шумни компании.

Това ще ви помогне да се отвлечете от обекта на желанията си и дори да си намерите истинска взаимна любов. Навярно до сега не сте имали истински отношения, затова с фанатизъм се стремите към любимия си в измисления си свят.

Ако вашият избраник ви отговори със взаимност, изведнъж неочаквано вие губите интерес към него.

Разберете това е болест и от нея трябва да се освободите. Ако не успеете сами да се отървете, обърнете се към специалист, съществуват множество методики за освобождаване от синдрома на Адел.

Любовта е прекрасно чувство, но само когато е взаимна. Тогава тя носи радост и щастие.
Не се разболявайте, а живейте в реалния свят.

Филип и Тихомир току що бяха излезли от църковната сграда. Това, което чуха днес на библейския урок, силно ги бе развълнувало.

Много пъти бяха слушали за разпятието на Христос, но днес сякаш тази история оживя в сърцата им.

– До сега не съм осъзнавал така ясно последствията от човешкия грях, – каза Филип.

– Именно заради него Божият Син беше разпнат.  Не заради Пилат, не благодарение предателството на Юда, не и поради виковете на тълпата: „Разпни го!“, а в резултат на греха на цялото човечество, – с болка каза Тихомир.

– Ужасите от войните и бедността, мъката от самотата и отхвърлянето, отчаяния плач на сираци и вдовици, предсмъртния вик на умиращия от глад, …. и хиляди други трагедии свидетелствуват за това, че живеем в свят, който е отровен от греха, – констатира Филип.

– Ето от това е умрял Исус, – продължи да разсъждава на глас Тихомир. – Горчивата чаша на човешкия грях е причина за Неговото разпятие.

– Спомни си, – отбеляза Филип, – в последните часове от живота си Исус се е молил: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“.

– Нямаше ли друг начин? Защо Той е изпил тази отвратителна чаша? – възнегодува Тихомир.

– За да не я пием ние с теб, – отговори Филип.

– Греха порази Исус на кръста, но по-силна от греха е Божията любов, – възкликна възторжено Тихомир. – А тя възкресява всеки от нас за нов живот, ако повярваме в това, което е направил Христос за нас.

Двете момчета се засмяха и плеснаха дланите си.

От 2005 г. в Катар е забранено деца да бъдат жокеи.

Тъй като теглото на жокея е една от основните ценности при състезанията, емирът на страната е разпоредил от 2007 г. всички състезания с камили да се провежда с жокеи роботи.

По-рано жокеи са ставали 4-ри годишни деца. Изисквало се теглото на детето  да е колкото се може по-малко.

А това понякога предизвиквало смърт при децата, в следствие от глада, на който били подложени малките жокеи.