Застана човекът пред Бог и започна да се оплаква:

– Защо ми е тази красива земя, щом съм сам. Скучно ми е.

Бог се замисли и реши да създаде жената, която да бъде другарка в живота на мъжа.

Той взе светлите и красиви лъчи на слънцето, всичките цветове на очарователния изгрев, част от тъжната замислена луна, прекрасната осанка на лебеда, нежността и игривостта на котето, грациозността на водното конче, топлината на ласкавия мех и безумната притегателност на магнита.

Когато всичко бе събрано в едно, се появи съвършено творение с невероятна красота, но то не беше приспособено да живее на земята.

За да я приспособи към земните условия, той добавил блясъка на студените звезди, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, настойчивостта на мухата, алчността на акулата, ревността на тигрицата, отмъстителността на осата, отровата на татула и я изпълнил с живот.

В резултат на всичко това на бял свят се появи очарователна и мила жена.

Бог я даде на мъжа и му каза:

– Вземи я такава, каквато е и не се опитвай да я преправяш или да я правиш наново.

Този плаващ малък дом се намира на езерото Пауъл, разположено на 160 км на север от Ванкувър, Канада.

Постройката е направена през миналия век. Купили са я Лутц Марджи и нейния мъж Уейн, защото много им харесала околната среда. След това съпрузите направили основен ремонт и реконструкция на жилището.

Основата на плаващия дом, разположен в закътан залив, се състои от кедрови стволове, вързани със стоманени въжета. Тя е привързана към отвесна гранитна скала така, че да може да се издига и спуска в съответствие със сезонното ниво на водата в езерото.

Площта на дома, построен на палуба, е 62,7 кв. метра. По-ниското ниво е оборудвано с две спални едната, от които се използва за съхраняване на продукти. Банята и откритата кухня- гостна, заемат половината от първия етаж. В таванското помещение е разположена голяма спалня, която е напълно достатъчна за двама човека.

Източници на енергия за плаващия дом са слънчеви батерии, вятърът, експериментална печка за дърва, термоелектрически генератор и пропан в бутилка. През зимата съпрузите използват малък генератор.

Компанията „Hedgehog Products“ е започнала да произвежда интересен чадър, който е не само функционален, но също така е в състояние да реши един от основните проблеми на всички жени, да се подбере правилния аксесоар, подходящ по цвят на тоалета.

Чадърът Cypress Umbrella разполага с напълно телескопичен устройство, чиито възможности са свързани с промяната на тъканта. Към него е прибавена система „антивятър“. Тежи само 300 грама, а диаметърът на купола е 100 см.

Телескопичното устройство на чадър е смесица от традиционни и новаторски елементи.

Производителите гарантират, че дизайнът е 10 пъти по-надежден от конвенционалните модели.

Отворен чадърът е здрав и надежден, а затворен заема много малко пространство.

Само за три минути може да се промени тъканта на купола, избирайки тази, която е най-подходяща за момента. Предлагат се 10 възможности за избор на цветове и дизайн.

Чадър Cypress е стабилен и е в състояние да издържат на всякакви климатични условия. Той самостоятелно се нагажда към силния вятър, позволявайки на спиците да се извиват, независимо една от друга.

Небето се бе забулило с облаци. Не беше много студено, дори вятър нямаше. Петър и Мария решиха да отидат по магазините да напазаруват, докато не е заваляво.

Селото, в което живееха, беше голямо и тъй като се намираше близо до града, бе оживено и в него имаше множество магазинчета за какво ли не. Хората пазаруваха там, където им бе по-близо или им харесваше обслужването и стоките.

Петър и Мария най-напред се отбиха в един отскоро появил се зеленчуков магазин. При едно от обикалянията си из селото Мария го бе „открила“. Тогава поговори с младата жена, която продаваше. Хареса ѝ обстановката и си обеща пак да отиде там.

И ето сега с мъжа си бяха в този зеленчуков магазин. Плодовете и зеленчуците бяха подредени с мерак. Нямаше нищо случайно поставено или небрежно нахвърляно. Отсъстваше миризма на гнило или развалено. Усещаше се свежия аромат от плодовете и заленчуците.

– Здравейте, – поздрави ги весело продавачката. – радвам се, че отново дойдохте, – обърна се тя към Мария. – Миналия път, когато казахте, че ви харесва тук и ще се отбиете отново, помислих, че го направихте от учтивост.

– Нямах намерение да ви правя комплименти, казах ви истината, – засмя се Мария. – Наистина ми харесва тук, а и вие ме обезоражавате с вашата усмивка.

Надя, така се казваше пеодавачката, засия от радост.

– Заповядайте, изберете си, каквото ви харесва, – предложи продавачката.

Мария се наведе над една щайга и започна да слага  в наелонова торбичка лук. Избра си и няколко глави чесън.

– Навън заваля, – каза Петър, – ще се намокрим хубаво, докато се приберем.

Мария подад торбичките за теглене на Надя и я попита:

– Днес времето е мрачно, как я карате сега в магазина?

– Не обичам такова време, – призна си Надя.

– На пък ми харесва, – засмя се Мария.- Обичам да слушам как дъждовните капки барабанят по прозореца.

– В такова време предпочитам да съм си в леглото и да си пусна телевизора, – каза Надя.

– Телевизор? – измърмори Петър недоволно.

– Е, може и с книга, – съгласи се Надя, – но не и да съм на работа.

– В такова време и на мен не ми е приятно да бъда на работа, – солидарно заяви Мария, – пък и днес е събота. Няма ли да почивате?

– Утре ще почивам, – обясни Надя, – но от следващата седмица, ще работя и в неделя.

Мария сбърчи вежди.

– Ето написала съм, че работя до 7 часа, – поясни за положението си Надя, – но докато почистя идват хора и не мога да им откажа.

– Трябва да почивате, – загрижено каза Мария. – Иначе ще загубите усмивката си.

Надя се усмихна.

– Да не бъде, – прибави Петър.

– Вие сте млада жена, не позволявайте, капризите на клиентите и преумората да ви отнемат радостта и усмивката, – посъветва я Мария.

– Ще внимавам, – усмихна се Надя.

Петър и Мария си тръгнаха. Дъждът ръмеше. Бяха забравили да си вземат чадъра, но това не им развали веселото настроение.

– Ще станем по-свежи и млади, – пошегува се Петър.

И двамата тръгнаха бодро към дома.

Марина Петрова се прибираше  в къщи. Въпреки, че бе февруари, грееше слънце и дори вятър нямаше.

Изведнъж тя чу, че някой плаче. Огледа се и видя едно момиченце да хлипа тихичко до едно дърво.

Когато Марина приближи детето, веднага го позна. Това беше Таня. Тя живееше с родителите си в нейния вход.

„Май беше петокласничка, – помисли си Марина.- Няма значение. Какво ли е разтревожило детето?“

– Таня, какво се е случило? – попита Марина. – Да не те е нагрубил някой или лошо да се е отнесъл с теб?

Момичето вдигна изпълнените си със сълзи очи и тъжно каза:

– Аз не съм нужна на никой! Защо да живея тогава?

Марина не на шега се изплаши. Та това беше дете. Какви страшни мисли се въртяха в главата му.

– Но какво се е случило? Защо си толкова разстроена?

Таня се успокои и започна да разказва:

– Нали знаете, че в училище близо до входа се поставя огромна пощенска кутия. Там всички пуска своите валентинки. В края на деня кутията се отваря, а валентинките се разнасят по класовете, – тук гласът на момичето замря и очите ѝ му се напълниха отново със сълзи. – Всеки се радва, когато получи валентинка, гордее се с нея…….И аз искам да бъда любима на някого ….

И Таня отново се разплака.

Марина прегърна детето и се опита да го успокои:

– А може би там, на дъното на кутията има още валентинки, които ще раздадат утре.

Таня  изгледа иронично Петрова:

– Та и вие знаете …… втори път кутията не се отваря.

Петрова изпрати Таня до вратата на апартамента и се усмихна:

– Утре ще видим, възможно е наистина да е останало нещо на дъното и да не са го забелязали.

Таня надигна рамене и се прибра.

Марина бързо хукна към магазините. Накупи 50, а може да бяха и повече, валентинки и се прибра.

Не посмя да накара синовете си или мъжът ѝ да ги попълнят, защото можеха да я издадат и да помрачат радостта, която бе намислила да достави.

След това седна и написа валентинки не само за Таня, но и за други деца, които вероятно не бяха получили нищо.

На другия ден в коридорите бе настъпило оживление. Таня притискаше до гърдите си получените валентинки и крещеше от радост. Други край нея, които също не бяха получили вчерашния ден нищо, с интерес оглеждаха валентинките си, а по лицата им грееха усмивки.

А колко много деца и младежи в други училища не бяха получили потвърждение, че са обичани….