Някои ароматни растения споменати в Библията имат много по-дълбоко значение.

Алоето е горчива подправка. То е споменато в смисъл, че в горчивото се съдържа сладост. Това действие се разбира само от опит.

Смирната се е използвала за балсамиране на мъртвите. Тя ни нашепва, за какво трябва да умрем. Това е скритата сладост, изпълваща сърцето, след като то е умряло за своята воля, гордост и грях.

Някои вярващи са привлекателни, тъй като носят отпечатъка на зрелия дух, печата на кръста, явно доказателство за това, че душата е умряла за всичко горделиво и властно, което е било в нея, а сега всичко е в краката на Господ Исус.

Това е неземната красота на смирен дух и разкаяно сърце: звуци на музика от тъжни струни, сладост, която получава узрелия плод, когато се допре до студа.

Тамянът е смола, която излъчва аромат, когато изгори. От дълбините на огъня се възнася благовонен пушек, разпространяващ сладък аромат. В това виждаме сърце, от което блика нежност, макар да е в огъня на скръбта. То изпълва святата душа с облак на хваление и молитва.

Възлюбени, изливат ли се от нас аромати и благоухания? Сърцата ни изпълнени ли са с благовонен тамян?

Той ние дал Своя Дух, за да ни води всеки ден. Повечето от вярващите не знаят това. Те очакват Бог да им разкрие цялата Си воля за живота им само в едно голямо откровение.

Не правете тази грешка. Не стойте безучастни, чакайки Бог да ви каже, дали Той иска или не, да отидете в Африка или някъде другаде за цял живот.

Позволете Му отначало да ви насочи, а след това стъпка по стъпка да ви води в една или друга ситуация. Той ще ви покаже, какво трябва да промените в себе си, за да изпълните волята Му.

Така вие ще разберете, какво Бог иска да вършите. Навярно няма да знаете защо Бог иска точно това да направите, даже няма да знаете, до какво ще доведе вашето действие, но вие ясно ще чувствате Неговото водителство.

Ако искате да Го следвате, трябва да оставите настрана вашите амбиции и желания и да прекарвате повече време в молитва и четене на Словото.

Научете се да Му се доверявате. Не забравяйте, че Той знае какво прави, за това бъдете отворени за всяка възможност да направите това, което Той ви казва, независимо дали го разбирате или не.

Бъдете послушни дори и за най-малките Му инструкции. И тогава Бог ще измени живота ви стъпка след стъпка ….

– Защо този човек е тъжен? – попитали един мъдрец, показвайки му мъж, който постоянно ходел мрачен и с натъжено лице.

– От това, – отговорил опитният познавач на човешкото сърце, – че с него се е случило голямо нещастие или негов ближен е имал по-голям късмет.

Завистта е равносилна на убийство. Това е била причината за първото убийство.

Завистта причинява на хората голямо зло. Прониквайки в душата, тя приспива съвестта. Пресмята съчиците в очите на ближния, а след това отдела смъртоносна отрова. Отравя душата с подозрителност, горчиви мисли и обиди.

Когато се повдигне собственото „аз“ нависоко, то започва да контролира целия живот на човека. Очите гледат през изкривени стъкла, през които се изопачава истината.

Сърцето на завистливия човек се изпълва с възмущение, неговата уста произнася обвинения срещу невинния.

Но най-лошото е, че това на пръв поглед не се забелязва. Безчестието води към предателство и убийство.

Поради завист бе предаден Христос, а апостолите бяха хвърлени в тъмница.
Завистта осъжда всички, но самата тя внимателно се прикрива.

Това е пагубно чувство, краеъгълен камък на светския живот. От всички човешки чувства завистта е най-отвратителното.

Тя е злокачествена язва на душата. Ако завистта завладее сърцето на вярващия, тя прекратява по-нататъшното му духовно израстване.

Френското село Алувил Белфос се гордее с католическия си параклис, който се намира на доста необичайно място. За стени му служи кората на многовековен дъб, което е най-старото дърво във Франция.

На колко години е дървото, никой не знае точно. Местните жители твърдят, този дъб е останал от епохата на Карл Велики. Вероятно е израснал през  XIII век, което също е доста впечатляващо.

Когато дървото е било в разцвета на силите си, било ударено от мълния.

Сърцевината на дъба била изгорена, но на кората се появили млади листа.

Мястото, на което ударила мълнията, се смятала за свещена и тя привлякла към себе си много вярващи. Дълго време в нея живял монах отшелник.

Оказало се, че вътрешността на дървото е достатъчна за да се подреди в нея католически параклис, който се намира най-отгоре. Към него се издига дървена стълба.

Дървото е високо 18 метра, а обиколката му е 16 метра.

Дъбът е оцелял през Стогодишната война и Реформацията. По време на якобинския терор някои искали да се отсече дървото, но повечето защитили дървото.

Многовековният дъб и католическият параклис са признати за национално богатство на Франция. Едва в последно време дъбът губи позициите си.

За да се държи „старецът“ във вертикално положение помагат дървени патерици. А на местата, където са се образували по-големи пукнатини, са заковани дъски.

През пукнатината на кората, може да се види обстановката вътре.

За кого строи строителят корабите си? За да им се любува ли?

Не той ги строи за океаните и бурите в тях. При построяването им той отчита силата на ураганите и стихиите, в противен случай би се оказал лош строител.

Когато Бог те прави вярващ, Той е взел предвид твоите изпитания. Бог ти казва да уповаваш на обещанията, които ти е дал за съответните бури и урагани в живота.

Нима смяташ, че Бог лъже, като някои хора, които на външен вид изглеждат прекрасни, но за морските вълни се оказват съвсем неподходящи?

Обещанията Му са дадени, за да ги опитаме в живота си.

Бог не харесва, когато децата Му само се любуват на Неговите обещания, но не ги използват. Той държи непременно да ги прилагаме.

Човече, не се отнасяй към Божиите обещания, като към някаква рядкост, предназначена за музей, но ги използвай всеки ден от живота си.

По време на беда или затруднение, уповай на Бога!