При закупуване на автомобил, всеки се надява да си купи надежден, който не само ще служи вярно в продължение на много години, но и че водачът ще бъде защитен в опасна ситуация.

Всеки мечтае да стане собственик на превозното средство, с което няма да се налага да прекарват много време на бензиностанцията. Но не всяка, дори и нова кола може да се похвалят с такива възможности.

Днес ви представям една от най-слабо надеждните автомобили за тази година.

Става въпрос за автомобилът Jeep Renegade, който има проблеми с волана, дисковете и скоростната кутия. Именно с такива проблеми се е обръщал собственика на такава кола към сервизите.
В всичко останало колата съвсем не е лоша, но малко скучна за феновете ѝ.

Съществуват доста странни литературни произведения, но това, за което ще ви разкажа надхвърля далеч моите представи.

Френският поет Гийом Аполинер е въвел използването на ново понятие „калиграма“.

То се е родило от думите „калиграфия“ и „идеограма“.

Самото то представлява стихове, написани под формата на предмети, за които става въпрос в произведението.

Силата не е в знанията, а в знанията и действията. Идеята не може сама да принесе полза, докато не се раздвижите, за да я осъществите.

Например, прочели сте даден текст и сте решили да промените някои от навиците си. Но ако нищо не направите по въпроса, тази информация за вас ще остане безполезна.

Ако сте прочели дадени съвети, пробвайте ги и ги приложете.

По-малко разум, повече емоции, тогава начина на промяната ви ще стане синоним на удоволствие, а ако отсъстват измененията, които очаквате, това води до болка.

Днес беше необичаен ден, особено за Митко. Той бе направил необходимото и въпреки, че се съмняваше, успя.

Сега с майка си крачеха към уютният ресторант  в техния квартал.

Митко малко се притесняваше, защото заекваше, а това му създаваше главоболия при общуване с околните.

Когато бяха седнали вече на една маса в ресторанта и бяха поръчали желаното на келнера, Митко каза на майка си:

– Мамо, чу ли и келнерът заеква като мен?

Не, майка му изобщо не бе забелязала.

Обядът бе великолепен.

Когато Митко и майка му излизаха вече от ресторанта, предадоха им бележка от момчето, което ги бе обслужило.

Това, което бе написано в нея, трогна майката и синът.

Там пишеше:

„Изпитах буря от емоции, когато чух, че синът ви заеква. Аз заеквам още от детството си. Знам колко е трудно, особено в началото. Исках да поговорим малко, но се страхувах, че ще започна да заеквам. Ако имате въпроси към мен , особено сина ви, с радост бих ви помогнал“.

Келнерът бе оставил номера на телефона си.

„Колко добре е постъпило този младеж, – помисли си майката. – Сега синът ми няма да се чувства сам“.

– Как мислиш, – обърна се тя към Митко, – да му звъннем ли?

Митко се усмихна и кимна с глава.

– Да, – каза майката, – непременно трябва да му благодарим за отзивчивостта.

Попитали английски полковник от армията, който се готвел да се пенсионира:

– Какво мислите да правите след това?

– Мисля да си купя ферма в Нова Зеландия.

– А защо не в Англия? – веднага последвал въпрос.

– Англия, – извикал полковникът, – нима не познавате английския климат? Аз съм се родил в Англия. Борил съм се и съм готов да умра за нея, ако това е необходимо! Но има едно нещо, което никой не може да ме накара да направя – да живея в Англия.