Един проповедник дошъл в едно малко общество. Той носел със себе си тест за проверка на духовните дарби.

За да проверят своите дарби, вярващите трябвало да отговорят на десетки въпроси, отнасящи се до техните интереси, увлечения и неща, които желаят да правят.

Една жена видяла, че нито един от въпросите не ѝ „подхождал“. На малко от въпросите можела да отговори положително.

Тогава тя отишла при проповедника и му казала:

– Аз вече знам какъв е моя духовен дар?

– Какъв е? – с интерес попитал проповедникът.

– Мързел.

Сутринта е било нула градуса по Целзий.

Центърът за прогноза на времето обещава, че до вечерта ще стане два пъти по-топло.

Въпрос:

Каква ще бъде температурата вечерта?

Каква чудесна картина, когато „всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях“, изразяваща пълна хармония.

Първите християни не бяха еднакви. Всеки имаше характер, различен от този на другите. Различна бе и мисълта им. Но над всички тях беше Божията любов.

Славеят пее по един начин, чучулигата по друг, но двете птички хвалят Бога, без да изпитват омраза едни срещу други.

Ние никога няма да бъдем еднакви. няма да вършим една и съща работа. Няма да изпълняваме еднакви задължение. Няма да носим еднакви дрехи…

Но хармонията не е в еднаквостите, а в разнообразието, което съдържа взаимно допълване.

Има толкова различни цветя. Едни са бели, други жълти, трети розови, …..Но става нарушава ли се красотата.

И ето тези човеци с различни дарби и характери бяха едно сърце и една душа. Над себе си имаха общата воля на Бога. И те радостно я вършеха.

По главните въпроси вземаха предвид Божията воля, а по второстепенните важна роля играеше братолюбието.

Това е хармония!

Преди да повярват, Божиите чада са принадлежали на един или друг, но сега всички са едно. Преди не са се познавали, но сега са станали близки. Различията били забравени.

Святият Дух ги бе споил с Божията любов.

Според местният губернатор и египетските служители по въпросите за безопасността и здравето, въоръжени хора с маски са открили огън по автобус. В него се намирали коптски християни, които отивали в манастир, намиращ се на юг от Кайро.

В резултат от инцидента загинали 28 човека, сред които имало и деца. Освен това 23 човека са били ранени.

Нападението е станало месец след посещението на Римския Папа Франциск в Египет. Там той заявил своята поддръжка на християните в страната, които често стават жертви на военни групировки.

Никой до сега не е поел отговорност за нападението.

След визитата на Папата от филиала на Ислямската държава в Египет са обещали да засилят нападенията на християни.

Те призовали мюсюлманите да избягват събрания на християни и посолствата на западните страни, в които обикновено се целят членове на терористични групировки.

Днес денят бе много емоционален. Недко Иванов посети няколко приятели в болницата.

Той видя едно семейство обляно в сълзи, което очакваше наближаващата смърт на техен близък и се подготвяше за тежката загуба.

Един радостен младеж едва не го събори на входа. Той беше сияещ и възторжено викаше:

– Изследванията ми са добри. Утре се прибирам в къщи. По-добри новини от тези не съм чувал до сега.

Щастливецът прегърна Недко и го завъртя.

Иванов седна в градината пред болницата и се загледа в небето. Облаците се бяха разделили. От едната страна бяха пухкави и бели, а от другата тъмни и мрачни, предвещаващи наближаващата буря.

– И двата вида облаци са съставени от едни и същи капки вода, – каза си Недко, – само че едните съдържат повече капки от другите.

„Радостта и мъката вървят заедно в живота. Но понякога идва по-голямо благословение след буря – мислите на Иванов се рееха като облаците по небето“.

Недко се изправи и тръгна към главната улица. А през това време той продължи да разсъждава на глас:

– В живота с Христос всичко, което ни се случва ни дава възможност да почувстваме Неговата любов. През по-тежките изпитания по-осезаемо чувстваме Божията благост.

Вятърът силно разклати клоните. Онези черни и мрачни облаци, май бяха приближили вече.

– Понякога и да не усещам Божието присъствие, – развълнувано крачеше Недко по тротоара, – аз пак получавам отговорите, които търся.

Едри капки дъжд вече безмилостно удряха минувачите.

– Колкото и големи бури да ни връхлитат, – засмя се Недко, – те могат да ни донеса и откровение по някои въпроси.