Posts Tagged ‘врата’

Истинската Светлина

вторник, август 30th, 2022

Тя бе една малка сграда. Нищо друго нямаше наоколо.

От малка лампа близо до вратата на сградата идваше светлина.

Крушката хвърляше достатъчно светлина, за да може посетител да се качи по стълбите и да влезе в сградата.

Светлината бе знак, който непринудено заявяваше:

– Уморени пътници, добре сте дошли. За вас все още има удобно място, където можете да спрете и да си починете.

Тя сякаш приканваше преминаващите:

– Влезте, оттеглете се от мрака и това уморително пътуване.

Кой ви прилича на тази приветлива светлина?

Животът на онези, които вярват в Господа.

Християните трябва да светят в мрачния изпълнен с непрогледна тъмнина свят.

И когато те оставят светлините си включени, останалите ще се почувстват добре дошли да дойдат при тях, за да научат повече за единствената истинска Светлина на света – Исус.

В един уморен и лишен от смисъл свят Неговата светлина винаги свети.

Докато Исус свети днес чрез повярвалите в Него, другите пожелават тази светлина и след време и те започват да Я излъчват.

Оставихте ли лампата си включена?

Душата ѝ жадуваше за Него

сряда, юли 20th, 2022

Мария усети как Той дойде една сутрин до вратата ѝ и попита:

– Ще започнеш ли да ходиш с Мен, като ставаш рано сутрин за молитва и четене на Библията.

Първото нещо, което Мария си помисли и изказа на глас бе:

– Това трябва наистина да направя.

Тя стана и бавно провлачи краката си. Колкото и странно да бе, тя откри, че не искаше да жертва няколко допълнителни минути сън.

Той бе безкрайно търпелив, докато я чакаше да разбере, че не това бе нещото, което трябваше да прави тя.

Неговото желание бе лично време за общение, в което Мария щеше да израсне във любовната си връзка с Него.

Тя се научи да ходи с Него и продължаваше да го прави, защото никой друг в семейството, приятелите или роднините, не я разбираха така добре.

Никой друг, освен Него, не познаваше толкова добре нейните страхове, копнежи, наранявания, мечти и провали.

Той споделяше чувствата ѝ и самотата ѝ.

Докато ходеше с Него, Той отговаряше на нуждите ѝ.

Самият Той бе решението за самотата на човешкия ѝ дух.

Ти още не си завършен

сряда, май 4th, 2022

Марин водеше поредната си битка в живота. Чувстваше се, все едно покорява снежните Апалачи.

Той искаше да зареже всичко, но краката му вървяха един пред друг.

А нежен Глас му нашепваше:

– Дръж се! Не се отказвай! Помощта е близо.

Е, може да не е по начина, който Марин искаше, а тя и не бързаше, но все пак щеше дойде.

– Ще ти се случи нещо добро! Вратата на утрешния ден е отключена, само натисни дръжката и излез, – подтикваше го Гласът.

– Но защо трябва всичко това да се случва със мен? – роптаеше Марин. – Както гледам живота на другите …

– Художникът не е завършил делото си. Земята е неговото ателие. Ти си един от проектите Му. Всичко, което се случва на земята е част от Неговата картина, в която си и ти. Той все още не е довел работата Си с теб до край.

Сигурна съм, че Бог върши добро дело във всеки от нас и ще продължава дотогава, докато приключи, когато Исус ще дойде отново.

Той винаги е с нас. Доверете Му се.

Нарушителят на спокойствието

вторник, май 3rd, 2022

Денят бе прекрасен, но не и за Деница. Силно главоболие я бе повалило на кревата.

Изведнъж се чу силно тропане по вратата. На Деница това се стори не като по-силно почукване, а като грохот.

Тя сериозна се ядоса:

– Това е навярно някой куриер, който не се е научил да се държи прилично.

Деница се бе приготвила да изкрещи на грубияна и да му каже всичко, което мисли за него.

Но това не бе служител от агенцията за доставки.

Тя дръпна рязко вратата и се стъписа.

Едра птица връхлетя върху нея. Деница размаха ръце и се разкрещя:

– Къш, махай се от тук.

Нарушителят на спокойствието се уплаши, побягна и известно време се спотайваше в близките храсти.

Очевидно и на животното му бе необходимо време, да се възстанови след „произшествието“.

Малко след това птицата изпляска с криле и отлетя.

Помогнете ми да живея в тази свобода днес

понеделник, май 2nd, 2022

Виктор се чувстваше вече пораснал и възмъжал. Скоро навърши седемнадесет.

Живота отваряше бавно вратите си пред него, но той бързаше. Не искаше нищо да пропусне.

Така се появи и желанието да хвърли едно око на порнографията.

– Голяма работа, – каза си той. – Какво толкова, всички го правят. Какво може да стане само от едно гледане?

Виктор не разбираше, че повтаря думите на клеветника, които се прикрива зад него и му шепне пагубно.

От този един път започна бавното пристрастяване на младежът към порнографията.

Ожени се за най-красивото момиче в техния квартал, като си казваше:

– Те е прекрасна, какво би ме привлякло към онази лудост?

Но той бе здраво впримчен в това си увлечение. Младата му съпруга разбра и това я съкруши.

Виктор се опитваше да постави предпазни мерки в живота си към тази пристрастеност, така че никога повече да не посегне към нея, но уви …

Нещата бяха доста напреднали.

А и оня зад гърба му не преставаше да го бомбардира:

– Твърде късно е! Отиде твърде далече! Безнадежден си!

Един ден Виктор не издържа и падна на колене.

– Господи, бракът ми може ли да бъде спасен? Ще бъда ли някога свободен и напълно простен? …

Предстоеше тежка духовна битка.

В главата на Виктор изплува част от стиха:

„…. той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“.

– Щом дяволът е лъжец, тогава не трябва да го слушам, – окуражен възкликна Виктор. – Само Исус може да отхвърли злия и да ми помогне.

Младия мъж се разплака и извика:

– Исусе, Ти умря и възкръсна, за да ме освободиш от робството на порнографията. Моля, помогнете ми да живея в тази свобода днес!

В тялото му се разля топлина и той усети Божия мир.