Той вървеше по улицата и тихо плачеше. Крастав, с едно ухо и възпалена лапа. Вдигнал опашка с нещастни очи, а в тях перли от нестихващи сълзи.

Никой не го забелязваше, а ако някой му обърнеше внимание, му изръмжаваше или крещеше нещо срещу него. Случваше се да получи и удар с пръчка. Горкият едва смогваше да я избегне, ако успееше да се мушне някъде.

Тъжно си мислеше:
– Аз съм толкова грозен. Кой ще се смили над мен и ще ме вземе да живея при него.

Така вървеше по края на пътя, когато пред себе си видя крака. Две огромни крайника обути в големи ботуши. Уплашен затвори очи, очаквайки края си.

Човекът се наведе към него и му каза нежно:

– Какъв красавец само! А ухото къде е?! Ще дойдеш с мен приятел, бих се радвал на твоето присъствие. Дворец и прекалени удобства не ти обещавам, но виж мляко и наденичка мога да ти дам.

Човекът протегна ръка и взе в дланите си малката мръсна топка от косми. Изведнъж изненадно погледна към небето:

– Нима дъжд заваля?

Не, котето бе заплакало в ръцете му…

Той беше изхвърлен на улицата след смъртта на стопанката си. Едва ли знаеше как да оцелее. Той бе домашен котарак.

Сивият котарак на баба Мима не бе привикнал към уличния живот, за това тичаше мяукаше и молеше за помощ всеки срещнат. Но никой нему обръщаше внимание.

Нещастният котарак се превърна в ходещ скелет. Катя, съседка на починалата баба Мима, не можа да издържи да го гледа така и го прибра при себе си, докато му намери нови стопани.

Но минаха две години, а никой не пожела да вземе вече застарелия сив котарак. Така, той заживя при Катя.

Малко котенце бе намерено на улицата. То имаше по-щастлива съдба. Неравнодушни хора го бяха прибрали, но мъжът в това семейство се оказа алергичен към котки и се наложи котенцето да бъде предложено за отглеждане другаде.

И отново на помощ се отзова Катя.

Така старият сив котарак и вече порасналото коте се сприятелиха и заживяха задружно в дома на състрадателната Катя.

Сега тя си имаше вече не един, а двама любимци.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Първият светофар се появява още преди автомобилите да влязат в масова употреба и уличният трафик се състоял предимно от пешеходци, файтони и каруци.

Първият светофар е бил инсталиран на 10 декември 1868 г. в Лондон, в непосредствена близост до сградата на британския парламент.

Негов изобретател е Джон Пик Найт.

Светофарът се управлявал ръчно и имал две семафорни стрелки. Едната била хоризонтална и означавала „стоп“, а наклонената под ъгъл от 45 ° изразявала движение с голямо внимание.

За нещастие по-малко от месец след това се случил инцидент, при който светофарът избухнал и ранил полицаят, който е движел лостовете му.

Гастритът се обажда няколко минути след  поглъщането на пържени, мазни или кисели храни. Появява се дискомфорт, болки в корема и киселини в стомаха.

Но за съжаление, малко хора обръщат внимание на тези симптоми. В крайна сметка болката от гастрита минава бързо, още повече, че днес има много лекарства, които бързо облекчават симптомите му. Облекчаването не лекува самия гастрит.

Днес от това заболяване страдат повече от 50% от хората на земята. Гастритът може да превърне живота на човека в мъчение. Има случаи, когато болкоуспокояващите не помагат.

Но има начин да се лекува този гастрит без хапчета. Във всеки дом в аптечката има водороден прекис.
Просто трябва да се вземат 10 капки от три процентовия водороден прекис в чаша с вода на гладно един час преди хранене или три часа след хранене.

Приемайте разтвора три-четири пъти на ден в продължение на десет дни. След това направете почивка за една седмица и продължете да пиете разтвора.

Курсът на лечение е желателно да се прави 2-3 пъти годишно.