Архив за етикет: указания

Истинската светлина

Пепа и Боби посетиха свой приятел в болницата. Лесно влязоха при него, защото една услужлива медицинска сестра ги заведе точно при болния, но на връщане, щом излязоха от асансьора …

Не можеха да открият къде е входната врата. Като че ли нарочно, никой не видяха, скитайки се по полуосветените коридори.

Цялата болница бе като един голям лабиринт.

Най-накрая срещнаха един човек, на когото се оплакаха:

– Тук всички коридори изглеждат еднакви. Не знаем как да излезем навън.

Като видя объркването им, човекът поясни:

– Много лесно се отива до изхода, само трябва да следвате следните указания …

Той им посочи стрелките. Обясни коя на къде сочи и как да се ориентират.

Следвайки съветите на непознатия, Пепа и Боби най сетне стигнаха до входа и ги огря слънчева светлина.

Така и Исус покани обърканите и изгубени да Го последват от духовната си тъмнина:

– Аз съм светлината на света. Който Ме следва, никога няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

В Неговата светлина можем да видим препъни камъни, грях и слепи петна в себе си.

Ако Му позволим да махне тъмнината от нас, Той ще осияе със светлината Си сърцата ни.

Вместо да се лутаме в живота си, можем да потърсим Исус за насока и Той няма да закъснее да освети пътя ни.

Прозорливост

Даниел караше семейството си до едно непознато място. Внезапно той отбеляза:

– Странно, указанията на GPS изглеждат грешни.

След като колата навлезе в магистралата, указанията бяха:

– Излезте и пътувайте по еднолентов път, успореден на този.

Въпреки, че не виждаше никакви забавяния и пречки по магистралата, Даниел заяви категорично:

– Ще му се доверя. Може да е прав.

След десетина километра движението по магистралата се забави и почти замря.
Там имаше някакво строителство.

А еднолентовият път осигуряваше нормално движение.

Даниел се усмихна и каза:

– Не виждах какво има напред, но GPS можеше.

– Точно, както Бог може, – обади се малката Мариела.

– Така е, – съгласи се Доротея съпругата на Даниел, – знаейки какво предстои, Бог ни показва каква промяна трябва да извършим.

Господ ще ръководи и нашите стъпки, докато пътуваме по пътищата на живота.

Можем да Му се доверим, защото Той вижда много по-напред от нас.

Единственото условие е да се подчиним на неговите указания.

Приоритетите в живота ни

indexДнешното Евангелие акцентира върху приоритетите на религиозния живот. От гледна точка на юдеите на първо място е спазването на закона.

И ако на пътя на това изпълнение се намира жив човек със своите грехове, слабости, немощи, със своите болести, скърби, през тях може и трябва да се престъпва.

Днес Спасителят показва, че в религиозния живот не може да бъде само израз на никакви постановление, изисквания и указания, които биха били абсолютни цености, но и такива които ни посочват кога можем да ги престъпваме, помагайки на нуждаещ се човек.

И всеки път, когато застанем пред избор: да помогнем на човека, да му окажем внимание и любов или съобразявайки се с вътрепния си религиозен кодекс, ние си спомняма как Христос е отговарял на този проблем.

Защо стаята за изтезания има номер 101

7013Навярно на някой му е направило впечатление, че в романа „1984 г.“стаята за изтезание има номер 101. Ако сте забелязали това, сигурно сте си помислили, че това е случаен избор на автора.

Но това не е така.

Когато Джордж Оруел е работел като говорител на радио ВВС, трябвало да участва в дълги и скучни срещи за указания по работа му. И тези съвещания ставали в стая с номер 101.

Показателно е, колко много е обичал тази стая, щом номерът ѝ е послужил в романа му за номер на стая за изтезания.

Нагледен урок

Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.

Между тях се състоял следния диалог.

– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?

– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.

– Как ви пречеше?

– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.

– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?

– Да, аз…

– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?

– Да имаше.

– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?

– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.

– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….

Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.