Хората търсят земна свобода, победа и сила. Те искат да властват и побеждават. Така мислеха и очакваха тези, които посрещнаха Исус пред Ерусалим.

Какво остана от тях? Какво ще остане  от тези, които имат власт и мислят, че никой няма да им я отнеме?  Гроб, а може и нищо, което да напомня за тях.

А Христос? Той не пожела никаква земна власт. Пред лицето на неразбиращите Го, остана непонятен. Той можеше всичко. Нима бе нужно да събере тази възторжена тълпа, която го приветстваше и чрез сила да завземе политическата власт?

Той се отказа от това. Остана безсилен, безпомощен, уязвим, завърши като победен там на кръста. Каква позорна смърт, сред подигравки от тези, които тържествено Го посрещнаха.

А на нас Христос ни завеща живот. Научи ни, че освен любовта и готовност да видиш ценното в ближния си, няма нищо друго на земята, което заслужава внимание.

Той ни научи, че човешкото достойнство е толкова скъпо, че бе нужно Бог да стане човек, без да унизи Себе си.

Научи ни, че няма незначителните хора, че страданието не може да победи, ако човек умее да обича.

Само Бог може да запълни зейналата празнина в душата ни и да създаде хармония в човешкото общество.

Срещнете Го в сърцата си, не с върбови клонки и ритуали, а отдавайки Му слава за това, което е направил, прави и ще прави за нас.

Има различни празници. Днес празнуваме влизането на Исус в Ерусалим, който е един от най-трагичните празници в църковната история.

В този празник всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Светия град, срещат Го ликуващи тълпи от хора, които са готови да направят от Него свой политически водач. Очакват  от Исус победа над враговете, …

Има ли нещо трагично и тъжно във всичко това?

Уви, да! Защото всичкото това тържество с радостни възгласи и ликувания, цялата надежда на стоящите там хора е изградена на недоразумение и неразбиране.

Тази тълпа, която имаше своите си очакване крещеше: „Осанна на Давидовия син, цар на Израел“, а след няколко дена щеше враждебно и с ненавист да вика: „Разпни Го!“

Какво се случи?

Народът очакваше, че Той е очаквания Месия и при влизането Му в Ерусалим, Той да вземе властта. Ще ги освободи от враговете, ще свърши окупацията. Противниците ще бъдат победени и ще бъде отмъстено на всеки един от мъчителите им.

Вместо това, Христос влезе в Светия град, възкачвайки се към Своята смърт. Народните водачи, които се надяваха на Него, обърнаха народа срещу Него. Той ги бе разочаровал. И у тях се затвърди мисълта: „Той не е очаквания Месия. Не е този, на който се надявахме, …“

А Христос отиваше към своята смърт. Той бе останал сам. През следващите дни много хора минаха покрай Него и не Го познаха.

Спасителят им каза:
– Вашият дом остава пуст, празен остава и храма ви. Душата ви е празна, надеждите ви се изгубиха, всичко се превърна в пустиня ….

Само едно нещо, може да превърне човешката пустиня в цъфтяща градина, да даде живот на нещо, което вече е станало пепел, да направи човешкото общество пълноценно и това е присъствието на Живия Бог.

Пред Бога няма нищо по-голямо и значително от любовта. Малките незабележими думи са така скъпи, а големите събития са толкова нищожни в светлината на всепобеждаващата любов.

Светът за голяма част от хората се основава на три стълба: стремеж за доминиране, сексуално удовлетворение и желания за вкусен и сит живот.

Власт, секс и пари това са съставките на неосъзнатата съвременна религия. Те са трите глави на митичната змия, взаимносвързани, оплетени едни в други, които неотменно се поддържат.

Истинската стойност на един човек, не е постижение на външни цели, като марка автомобил, площ на жилище, маркови дрехи, сума в банката, …. истинската стойност, която остава след смъртта на човека са плодовете на неговия живот.

Външното благополучие не означава вътрешно щастие. Човек няма да се чувства удовлетворен, ако го огражда несметно богатство.

Много известни бизнесмени, политици звезди на шоу бизнеса се опитват да заглуши вътрешния си вакуум в алкохол, наркотици, светски партита и сексуални перверзии, за които обичат да разказват медиите, каро признак за „красив живот“.

Не трябва да се стремим да постигнем колосални успехи, а да търсим това, което прави живота ни смислен.

Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.

Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.

В страната почти няма високи сгради.

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.

Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.