Една продавачка на плодове си купила Библия и като започнала да я чете, станала християнка. Тя така обикнала Божието Слово, че стоейки зад щанда, докато била свободна, четяла Библията.

Веднъж един господин я попитал:

– Какво четете, госпожо?

– Божието Слово, – отговорила продавачката.

– А кой ви каза, че това Слово е от Бога? – попитал господина.

Продавачката вдигнала очи нагоре и на свой ред попитала:

– Можете ли да ми докажете, че ей там светлината от горе е именно от слънцето?

– Защо? Най-доброто доказателство е, че ме топли и виждам светлината му.

– Да, – възкликнала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, топли и осветява душата ми“.

„Никоя книга в света не носи толкова вътрешна радост на човека, колкото Библията, както дете чува гласа на баща си, така вярващият чува Бог „- е казал Йохан Хердер.

Божието Слово е перфектният инструмент, за да се избегне изкушението на врага, единственият начин за възстановяване на душата. То прави човек способен да се противопоставя на дявола и всичките му трикове.

Божието Слово е живо семе, божествено, което трябва да порасне в нашите сърца. Защо трябва да се сеят семена, ако те не донасят плод?

Така и Словото Божие проповядвано и чуто, остава безполезно, ако не даде плод в нашите сърца., т.е. когато ние не се стараем да оправим живота си по неговите правила.

Духовната зрелост е сила, кураж, дръзновена вяра, стабилност и верност към Господа. Тя се намира в пряка зависимост от това, колко време и как човек прекарва в молитвено изучаване на Божието Слово.

Едно лято си казах:

– Имам нужда от море, от морски въздух за подсилване.

И аз се отправих към морския бряг, но морето, плискайки своите вълни ми прошепна:

– Не е в мен.

Престоят ми на морето не ми донесе това, за което мечтаех.

Тогава си казах:

– Ще намеря почивка на планинските възвишения.

И отидох в планината. Събудих се рано сутринта.  Пред мен бе величествена планина, която толкова много желаех да видя.

Но тя също ми каза:

– Не е в мен!

И тя не ми даде желаното удовлетворение.

О, имах нужда от океана на Неговата любов. И от планинските висоти на Божиите истини вътре в мен. Аз се нуждаех от тази мъдрост, за която бездната казваше:

– Не е в мене тя!

Мъдростта е несравнима със скъпоценните камъни и златото. Христос е нашата мъдрост, която задоволява нашите най-дълбоки нужди.

Нашето вътрешно вълнение може да бъде успокоено само от откровението на Неговото вечно приятелство и любов към нас.

Не можете да удържите орел в гората. Може да съберете около него избрани пернати певци, да му предоставите място на най-красивия бор, да поръчате на другите птици да го снабдяват с отбрана храна, но към всичко това той ще се отнесе с презрение.

Разперил могъщите си крила, устремил очи към Алпийските върхове, той ще се понесе високо към чертозите на предците си, сред непристъпните скали, където се чува музиката на дивите виелици и грохотът на водопади.

Душата на човека, с нейните орлови влечения към висините, не може да се успокои извън своето местообитание на „скалата на времето“. Чертозите на нейните предци са на Небесата.

Нейните планински укрепления се намират в самия Бог и в Неговата неизменна верност. Нейният царствен полет се носи в посока към Вечността.

Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.

В Дания в знак на любов си разменяли изсушени бели цветове, а във Франция на този ден си подаряват един на друг бижута.

Неомъжената англичанка на 14 февруари става преди изгрев слънце и внимателно гледа през прозореца преминаващите от там мъже. Първият мъж, когото видят се сгодяват с него.

Но има страни, където този празник официално е забранен и тези, които го празнуват ги очакват големи глоби. И това се случва в Саудитска Арабия.

В Русия смятат този празник за чужд на руската култура и негативно се отнасят към него. Тази страна отдавна си има свой празник на любовта. Той е бил въведен в чест на Петър Феврония Муром. Празнува се на 8 юли и официално се води като ден на семейството, любовта и верността.

В Египет евреите били жестоко потискани. Те стенели и се молели за свободата си. Но когато станали свободни, те си спомнили за котлите с месото по време на робството.

Пред израилтяните лежала прекрасна земя, обещана им от Бога, но те все още копнеели за безплатна храна и безотговорността на робския животът в Египет.

На тези хора им бил нужен не само хляб, но и възпитание. Бог трябвало освен да им даде храна, било нужно да ги научи на послушание, старание и верност.

За това израилтяните, а и ни ние днес, когато започнем да търси само материалните блага, ни срещат трудност, мъки и болки.

Нека да благодарим на Бога не само за физическата и духовна храна, но и за изпитанията, които ни възпитават.