Пастирът проповядваше вече от половин час, когато запъхтяна в салона бързо влезе Мина. Тя бе възрастна жена и редовно посещаваше богослуженията, бе ревностна за Бога. Редовно четеше Библията си, молеше се сутрин и вечер, не пропускаше десятъците и даренията, но днес непредвидено закъсня.
Приятелката ѝ Вера, като я видя ѝ махна с ръка да седне на свободното място до нея. Двете жени се заслушаха в проповедта и до края на службата не размениха нито дума.
Когато свърши богослужението и всички вече излязоха навън, Мина започна припряно да обяснява на приятелката си, още преди тя да я попита за закъснението днес:
– Да знаеш какво ми се случи като идвах насам?!
– Какво? – ококори любопитно очи Вера.
– Бях тук наблизо на кръстовището …., – започна притеснено Мина. – И изведнъж черна котка ми пресече пътя. Така че трябваше да чакам някой да мине първи, преди да аз тръгна. А никой не идваше, сякаш хората се бяха изпарили. Чаках много, дори не знам колко време мина, докато се зададе една дребна старица, която мина преди мен ….. Та за това закъснях.
Вера повдигна вежди, изгледа приятелката си и я скастри:
– Бива ли така? Много си суеверна, сестро! Да беше плюла три пъти над лявото си рамо. След това можеше спокойно да продължиш и нямаше да закъсняваш.
Ех, тези суеверия!
