На времето изглежда му имаше нещо. Слънцето продължаваше да грее и подлъга тревичките, храстите и дърветата да се раззеленеят. Хората се готвеха вече за зима, а ги връхлетя пролетна умора.
За Дани и Жоро такова време беше благодат. Имаха време за разходки, без да се притесняват, че ще завали или ще стане толкова студено, че да не може човек да си покаже носа навън.
Днес двамата приятели бяха предприели един дълъг излет извън града. Както винаги те споделяха мисли, които ги вълнуваха.
Загледали се как мъжкар ухажва женска на един клон, Дани отбеляза:
– В нашия свят всеки търси любов.
– Нима това те изненадва? – повдигна вежди Жоро, – Ние сме човешки същества и искаме да обичаме и да бъдем възлюбени.
– Мисля си, че търсим любов на грешните места, – изтъкна Дани.
– Вярно е, искаме любов от родителите, от децата, от съпруга, от приятеля ……, – започна да изброява Жоро.
– Да, но родителите остаряват и умират, – подчерта Дани.
– Децата порастват и си живеят своя собствен живот, – продължи разсъжденията на приятеля си Жоро.
– Съпрузите прекалено заети в това забързано ежедневие, обикновено са твърде уморени, – усмихна се Дани.
– Дори и приятелите ни са понякога доста егоистични, – натърти Жоро.
– Кой може наистина да разбере нуждата на човешкото сърце и да я задоволи? – въздъхна дълбоко Дани.
– Къде може да се открие истинската любов? – с тъга попита Жоро.
– Тя може да се намери единствено в сърцето на Бога, – тържествуващо констатира Дани.
