Няколко души се бяха събрали около масата и обсъждаха нервно случилото се. Бяха се сблъскали с нещо, което не бяха срещали до сега, а това даде възможност да помъдруват малко.

– Това е някакъв объркан проект? – Румен удари с ръка по масата.

– Не, – отсече Христо и огледа другите. – Вижте, ние се намираме точно по средата на едно от най-силните течения в света. То има ясно очертани граници. А точно тук се разделя на две. Едната част продължава на север покрай брега, докато другата завива на запад, за да се превърне в част от субтропическото течение в Южния Атлантик. Течението, което минава покрай Южна Америка се затопля с няколко градуса повече спрямо онова, което продължава покрай бреговете на Африка.

– Е, и? – попита нетърпеливо Дони.

– Двете течения се събират отново близо до екватора и когато се смесят, играят ролята на буферна зона между теченията на северното и южното полукълбо, – поясни Христо.

– Съжалявам, но нищо не разбрах, – въздъхна Никола.

– Ако двете течения са близки по температура, когато се съберат, тяхната способност да са буфер вероятно ще намалее, – продължи да разяснява Христо. – Възможно е дори да преодолеят силата на Кориолис, която движи преобладаващите ветрове и съответно плитките течения.

Емил се протегна към чашата с чая, но спря по средата. По лицето му се изписа разбиране.

– Това би могло да измени напълно посоката на океанските течения. Нали?

– Точно така – заигра весела усмивка върху лицето на Христо. – Въртенето на земята определя посоките на преобладаващите ветрове. То е причината ураганите в северното полукълбо да се въртят обратно на часовниковата стрелка, а циклоните в южното да се движат по посока на часовниковата стрелка. За това имаме Гълфстрийм, който минава покрай източното крайбрежие на Съединените щати, движи се на север и след това завива на изток. Така в Европа могат да се наслаждават на хубаво време, иначе би била необитаема.

– Какво ще стане, – почеса се по главата Дони, – ако вода от южното полукълбо започне да тече покрай екватора близо до Африка?

– Ще навлезе в местата, където се зараждат атлантическите урагани – отговори Емил, който бе метеоролог по професия. – По-топлите води означават повече изпарения, а повече изпарения означават по-силни бури. На тропическата депресия ѝ трябва повърхностна температура над 26 градуса по Целзий, за да набере достатъчно сила и да се превърне в ураган. Щом това стане, тази стихия абсорбира два милиарда тона вода на ден.

– Два милиарда тона? – ахна Милена.

– А когато стигнат до земя, те изхвърлят от десет до двадесет милиарда тона дневно, – каза Емил. – Разликата между буря и мощен ураган е времето, което са прекарали в поглъщане на вода край съответното крайбрежие.

Дони, който обикновено беше сред най-бързо схващащите в помещението засия. Той най-сетне разбра за какво става дума.

– Когато това течение се затопли изкуствено и част от тази вода избяга на север, бурите могат да станат много по-силни.

– И много по-чести, – добави Христо. – И какво следва от това?

– Че някой помага на жестоките бури да се разразят точно върху нас през последните няколко години?

– Специалистите по ураганите твърдят, че навлизаме в естествен цикъл, в които се увеличава силата на бурите, – каза Емил, противопоставяйки се на гледната точка на Дони.

– Тези генератори и затоплящи уреди, които открихме, загряват водата и то осезаемо. Те не усилват ли този цикъл? – защити мнението си Дони.

И все пак това бяха само идеи и предположения. Бяха се натъкнали на някакъв експеримент, но още не можеха да разберат същността му.

Единственото, което ги притесняваше бе, че не знаеха дали тези странни машини застрашаваха по някакъв начин тях и хората като цяло …..

На една ограда били написани лоши думи. Много хора минавали от там.

Едни се смеели, а други, които имали съвест, отвръщали погледа си от надписа. Хубаво било, че децата все още не разбирали всичко.

Оградата се засрамила. Вдигнала поглед към небето и се помолила:

– Изгори ме по-добре, отколкото да търпя това …… съвестно ми е такава да стоя пред хора.

Небето потъмняло. Вятърът довял буреносен облак. Страшна светкавица разкъсала небето и завалял силен дъжд.

Когато бурята отминала, всички видели, че оградата си стои на мястото, но вече била чиста. Дъждът бил изтрил само лошите думи.

Мълнията ударила дома на този, които бил написал думите на оградата. Той по чудо останал жив.

Думата любов обхваща всичко, което Исус ни е казал да правим.

Ако животът ви се основава на любов, даже и най-силните бури в този свят няма да ви разколебаят. Тя ще ви помогне да стоите твърдо във всички области на вашия живота.

Ако имате любов към семейството си, то вие ще отвоювате от дявола, тези, които е откраднал. С помощта на Божията любов вие можете да ги спечелите за Исус.

Ако вашият бизнес е основан на любовта, вие ще преуспявате така, както не сте и мечтали. Ако не лъжете, мошеничествате и грабите от другите, а дарявате и помагате на хората, вие ще бъдете благословени, но не за да трупате пари и богатство, а за да го раздавате на тези, които имат нужда от това.

Ако сте управляван от любовта, благословения ще преливат през вас.

Посвети се да живееш в любов. Когато дойдат житейските бури в дома, на работата или каква да е друга ситуация, вие ще се наслаждавате на знанието, че любовта никога не се проваля и не търпи поражения.

За кого строи строителят корабите си? За да им се любува ли?

Не той ги строи за океаните и бурите в тях. При построяването им той отчита силата на ураганите и стихиите, в противен случай би се оказал лош строител.

Когато Бог те прави вярващ, Той е взел предвид твоите изпитания. Бог ти казва да уповаваш на обещанията, които ти е дал за съответните бури и урагани в живота.

Нима смяташ, че Бог лъже, като някои хора, които на външен вид изглеждат прекрасни, но за морските вълни се оказват съвсем неподходящи?

Обещанията Му са дадени, за да ги опитаме в живота си.

Бог не харесва, когато децата Му само се любуват на Неговите обещания, но не ги използват. Той държи непременно да ги прилагаме.

Човече, не се отнасяй към Божиите обещания, като към някаква рядкост, предназначена за музей, но ги използвай всеки ден от живота си.

По време на беда или затруднение, уповай на Бога!

Най-после бурята свърши, но преди да излязат хората трябваше да почакат водата да се оттече.

Слънцето се показа и шофьорите опитаха да подкарат колите си.

Мотоциклетът на Виктор не бе много мокър и запали от веднъж. След като измина две преки спря пред един магазин и зачака.

Малко след това се появи млада руса жена, с тъмни джинси и яке. Това бе Маги. Работния ѝ ден беше свършил преди половин час, но тя остана в магазина, изчакайки бурята да отмине.

Когато Маги видя Виктор му махна с ръка и извика:

– Ама, че буря!

Маги се метна зад Виктор и потеглиха. Отидоха към пустинята. През цялото време Маги стискаше очи, скоростта на мотора ѝ се струваше прекалено голяма.

Виктор спря и двамата слязоха. Маги ахна. Цялата пустиня бе покрита с цветя.

– Заради дъжда е, – предположи Виктор.

Незнайно от къде се появиха хиляди насекоми, които се стрелкаха забързано от цвят на цвят и събираха внезапно появилата се паша.

– Навярно семената са били в пясъка и са очаквали само малко влага, – каза Маги.

– Да, така е, – потвърди Виктор. – Те са стояли там дълго и са чакали …

Всички цветя бяха дребни, но с ярки цветове.

– Каква красота, – каза Мага. – Невероятно чудо. Дъждът е дал надежда на чакащите семенца, а те от благодарност раздават радост наоколо ….