Охлювите са един от най-изискания специалитет на френската кухня. Но се оказва, че на тях се радват не само любителите на деликатеси, но и хора страдащи от кашлица.
Слузта на охлювите е богата на вещество, което има бронхорелаксиращо свойство. В продължение на дълги години тя успешно се e използвала за дразненията и болките в гърлото. Слузта така добре лекувала кашлицата, че с нейна помощ се опитвали да лекуват туберкулоза, но ефективността на този метод не е бил потвърден. Слузта не се бори с болестта, а избавя от симптомите.
За лечебните свойства на охлювите хората знаели много отдавна. Те се използвали като лечебно средство в различни части на планетата ни.
Например, коренните жители на американския континент не се затруднявали със сложна кулинария, поглъщали охлювите цели. Европейците отдавна приготвят от охлюви бульони и супи или ги пържат във вино. Охлювите са много популярни в Азия.
В съвременната медицина, морски охлюви се използват за разработване на методи за анестезия и лечение на рак.

Сериозни странични ефекти, свързани с употребата на този аналгетик могат да включват развитието на астма, разстройство с дефицит на внимание с хиперактивност и потенциално фатални сърдечни съдови и бъбречни проблеми.
Проучването е публикувано в списание „The Lancet“ Потвърдено е, че лекарите не трябва рутинно да предписват на техните пациенти лекарството „парацетамол“, тъй като страничните ефекти от употребата му могат да бъдат много по-големи от получените в тялото ползи.
Изследването, което потвърждава опасността от честа употреба „парацетамол“, бе водено от д-р Кристофър Уилямс от Университета в Сидни. В него са взели участие 1650 мъже и жени, които са употребявали лекарството поради болки в гърба, възникнала поради различни причини.
През февруари тази година „JAMA Pediatrics“ също е публикувал статия за опасностите от „парацетамол“ за бременни жени и развиващите се децата в утробата.

Откритата e край бреговете на Западна Австралия, нов вид гигантска и изключително отровна медуза ируканджи – Keesingia Gigas. Направените изследвания са спрени напълно, тъй като животните изглежда, че нямат пипала.
Обикновените ируканджи медузи не надвишават размера на човешки нокът, а новата може да бъде с размерите на длан.
Keesingia Gigas за първи път е заснета през 1980 г., но първия образец е уловил само с рибарска мрежа през 2013 г. ученият Джон Кесинг в района на залива Шарк, в северо-западна Австралия. Медузата ируканджи е отровна, когато докосва човек причинява синдром Ируканджи – верига от паралитични ефекти, включващи силно главоболие, мускулни болки, гадене и повръщане, хипертония, тахикардия и белодробен оток. В някои случаи може да доведе до смърт.
Във всички снимки на медузите Keesingia Gigas не се виждат пипала, при уловените също.
Медузите винаги имат пипала. С тяхна помощ те хващат храната. Пипалата са там, където са концентрирани жилещите клетки, които помагат на медузите да убиват жертвите си.
Изследователите предполагат, че медузи Keesingia Gigas може да изхвърля пипалата си като средство за защита, както правят някои видове биолуминисцентни медузи, които изхвърлят своите светещи пипала, за да отвлече вниманието на хищниците. Но няма доказателства, че всички ируканджи могат да правят това.

Той знаел добре английски език. Един библейски урок на английски език силно засегнал сърцето му и той решил да го преведе на родния си език.

Ежедневно седял на архаичната си пишеща машина и пишел на нея по три – четири часа.

Той страдал от проказа. Ръцете му били силно увредени от заболяването. Седенето на едно място, в продължение на много часове, му причинявало силни болки.

Независимо от това, той продължил да пише и писал до тогава, докато превел материала на родния си език

Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.