„Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат“.

Този човек остана безмълвен, нямаше какво да отговори. Той не почна да спори за казаното му, но тези думи го натъжиха и не можеше нищо да възрази.

Случвало ли се е това и с вас? Чували ли сте думи от Господа за това, че сте много богати, относно вашия темперамент, увлечение, близки приятели всичко, към което е привързано вашето сърце?

Ако е ставало това с вас, вие от мъка не сте намирали думи. Господ няма да тръгне след вас и да ви умолява, а всеки път, когато се срещате с Него по този повод, Той ще ви повтаря едно и също:

„Ако говориш искрено, ето ти Моите условия“.

„…всичко, което имаш, продай“, остани пред Бога гол. Остави всичко, което може да бъде спънка, за да станеш „разумен човек“. Отдай на Бога всичко.

Ето къде се решава изхода на тази битка, в сферата на вашата воля спрямо Бога. Или вие сте по-загрижени за собствените си идеи за това, което Христос иска от вас, отколкото за Него Самия? Ако това е така, тогава можете и да чуете от Христос остри думи, които ще ви лишат от вашия мир.

Трудно е да се слушат Христовите думи, те са прости само с тези, които са пропити с Неговия Дух.

Не е нужно да се смекчат и поукрасят суровите думи на Исус Христос. Приемете ги такива , каквито са и действайте според тях.

Древните перси смятали, че има две равни сили в света, добро и зло. Езичниците вярвали, че сред божествата има дружелюбни към човека и враждебни към него.

Но в действителност има само един Бог и Той е милостив. Това откровение не е толкова лесно, колкото изглежда. Ние обичаме да си представяме една апокалиптична картина на конфронтация между доброто и злото. Струва ни се почтено да участваме в грандиозната битка със съответен противник.

Може би ние сме свикнали да живеем в ада дотолкова, че не виждаме колко чудовищно е ежедневието ни.

Какви малки, празни в действителност неща са довели до смъртта на най-големият роден от жена, Йоан Кръстител.

Ето момиче танцува покоряващ танц. Майка ѝ иска да се представи за скромна, за да избегне упреците за брака си. Изведнъж изненадващо се появява дяволска подигравателна усмивка: „Дай ми на блюдо главата на Йоан Кръстител“.

По същия начин и ние се разпореждаме с живота на хората, използвайки „безобидни“ дреболии.

Йоан е бил предшественик на Христос, не само защото е възвестил и показал Неговото идване. Чрез смъртта си той обяви, как дребнавата завист и краткотрайните политически сметки, ще доведат до смъртта на Божия Син.

Четейки днес Евангелието, важно е да се има предвид, че в ежедневието си, ние също като Иродиада, с нашите постъпки продиктувани от дребнавости и жалки интереси, стигаме докатастрофални последици.

Обидата гръмко и с трясък обгражда душата, няма отвор, нито врата, за да избягаш от нея.

Сълзите стремглаво излитат като по задание и обливат очите безутешно.

Тревата избуява, възможност не дава пътека да се покаже.

Плача и роптая. Изчезнал е пътят ми през гъстата гора.

Езикът ми, възлюбеният ми враг, неравна битка предрича.

Изведнъж противникът настъпва мощно.

В тоз момент не забравяй молитва да отправиш към Исуса.

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Преди известно време в един град имало голям пожар. Един възрастен служител от църквата отишъл  в дома за молитва, за да се помоли. Застанал на колене и започнал да се моли за спасението на града.

Огънят бил съвсем близко. Приятелите на служителят го молели да излезе от помещението, но той продължил да се моли.

И изведнъж станало нещо неочаквано. Пламъкът идващ вече към стената, внезапно спрял и не се докоснал до дома за молитва. Много хора, които живеели в този град, прославили Господа за това чудно избавление.

Молитва е най-ефективното средство, чрез което получаваме от Бога всичко необходимо за живота и благочестието. Навсякъде има нужда от молитва.

Молитвата е свалила железните вериги от краката и ръцете на апостол Петър, разтворила е вратите на затвора и безопасно го е превела през всичките стражи.

Чрез молитва апостол Павел е разхлабил кладите на краката си и се е отворила вътрешната тъмница.

Молитвата на Исус Навин е задържала движението на слънцето, докато израилевите синове не победиха врага с помощта на Бога.

Молитвата дори спря Всемогъщият да отмъсти на грешниците.

Молитвата на Езекия, цар на Израел, завърна назад слънцето с десет градуса.

Молитвата на Илия заключи небето и по- късно го отвори, когато той с молитва свали огън от небето върху жертвата.

Молитвата на тримата младежи сред огъня ги запази от изгаряне.

А с какво израилтяните победиха своите многочислени врагове: ханаанците, хетейците, евусейците, аморейците, гергесейците, мадиамците, асирийците? Това не е оръжие, което при излизането си от Египет даже не са имали, а молитвата.

Молитвата не е като другите оръжия. Тя разруши стените на Ерихон по времето на Исус Навин.

Тя е щит и оръжие в битката с враговете.

Невидимите врагове, които нападат душите ни, са много по-силни от нас, но те се побеждават чрез молитва.