Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Национален институт по статистика и икономически изследвания на Франция изпратил в Корсика писмо адресирано до Наполеон Бонапарт.
Писмото е било изпратено заедно с хиляди други подобни до новорегистрираните фирми, представляващи френския малък бизнес.
Известие до Бонапарт дошло на адреса на къщата, която се намирала в непосредствена близост до музея на Наполеон, на улица Сен Чарлз. Там Бонапарт се е родил и живял девет години.
Получилият писмото го върнал обратно, като написал на плика, че получателят е починал и препоръчал писмото да се изпрати на Св. Петър.
Когато писмото стигнало във Франция, то било отделено, защото не намерило своя получател.
Как името на Наполеон е паднало в Статистическия институт не е известно. Предполага се, че някой от служителите на офиса го е внесъл в базата данни, за да се пошегува.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.

Шерифът на Мидлвил, щата Мичиган получил странно писмо. В него анонимен автор признавал, че е откраднал 800 долара преди 30 години. В писмото молел парите, които е изпратил да се върнат на собственика на магазин в Мидл Март, който се намирал на север от Мидлвил. Този човек се оказал доста съвестен. Към открадната сума прибавил процент, който възлизал на 1200 долара.
Полицията започнала да търси собственика на магазина, но той бил продал бизнеса си още през 1988 г. Въпреки всичко бил намерен търсеният човек. Той бил много изненадан от новината. Съвсем не очаквал да получи обратно тези пари.
От правна гледна точка, тази кражба не подлежи, след толкова години, на наказание. Но ако ти помниш в продължение на 30 години грешката, която си извършил, тогава това време не е минало напразно и ти ще извлечеш важен урок от нея.

С корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят.
Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.