Библията ни призовава да подчини своите мисли за Христос. Защо? Нашите действия се определят от нашите мисли. За да променим живота си, Бог трябва първо да промени съзнанието ни.
Човешкото съзнание никога не е празно. То е изпълнено с добро или зло, с Христос или с похот. От какво зависи това? Само от нас. Ние сме свободни да насочваме своите мисли в една или друга посока.
Нашите мисли трябва да бъдат отделени от злото. Внимателно трябва да се отнасяме към това, какви програми гледаме по телевизията, какви книги четем, какви сайтове посещаваме в Интернет и с какво изобщо са заети главите ни.
Не е достатъчно да се въздържаме само от лоши помисли. Нашите умове трябва да се изпълват с добри мисли, формирани от Бога, Словото Му, молитвата, поклонението и общението с другите християни.
Отвръщавайте се от всяка лоша мисъл и помолете Бог да ви даде помисли угодни на Него.

Един човек посетил една църква отново след 10 години.
Виждайки, че четат пак старата Библия се обърнал към съседа си:
– Тук бях преди 10 години и тогава се четеше тази книга …… Странно, какво сте чели през тези години? Ето и до средата ѝ не сте стигнали още?!
– Това не е книга, която може да се прочете веднъж и да се захвърли, – отговорил съседът му. – Тя се чете цял живот ……

Папируса е бил част от погребалния обряд. Анализи показват, че текста може да е бил написан до 90 г. на първия век след Христа.
Експертите обясняват, че освен златни маски, жителите на Египет правели маски и от папирус напоен с лепило и изрисуван с боя.
За да могат изследователите да анализират документа ще използват метода на радиовъглероден анализ. Те могат да отнемат лепилото без да повредят текста.
Ако предположенията на изследователите са верни, то този папирус ще стане уникален образец на писмо от първи век, в който има цитати от Библията.
Досега има само няколко такива документа, който са създадени не по-рано между 100 и 200 година преди новата ера.

Крал Георг V написал на форзац в Библията на приятеля си: „Тайната на щастието не е да правя това, което ми харесва, а в това, да се науча да обичам това, което правя“.
Твърде много хора смятат, че щастието е блуждаещ огън, неуловимо състояние, което може да се намери само с постоянно търсене и неуморими изследвания. Но щастието не е самоцел, то е по-скоро допълнение към нещо по-голямо. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“. „Всичко“ включва жизнено важните нужди за човека като храна, питие, дрехи, подслон. Той ни каза да не ги поставяме на преден план, а да търсим Божието царство.
Това е тайната на щастието, ако първо търсим Боживто царство. Как можем да направим това?
Всеки ден без остатък да се посвещаваме на Исус Христос, Нашия Цар. Това е пътя към истинското щастие.

Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.