Човек е хитър, умен и стратегически изобретателен, когато трябва да се изкарат много пари. Но това прави ли го щастлив в живота?
Замисляли ли сте се някога, че това, което имате, дори и парите принадлежат на Бога. Това е дар от него. Внимавайте да не го загубите?
Време е, ако вече не сте решили, да изберете номер едно в живота си. Ако спечелите много пари и ги направите цел в живота си, ще загубите много повече. Бог ви дава всичко и успеха, и благата в живота, ще го замените ли за нещо по-малко, което няма стойност?
Не можете да служите на двама господари. Ако обикнете парите, ще намразите Бога.
Какво значение има колко пари имаш? Винаги можеш да ги загубиш. Ако искате да сте стабилни и сигурни, центърът на живота ви трябва да бъде изграден на нещо, което никога не може да се отнеме от вас. И има само едно нещо, което никога не може да загубите: Божията любов към вас.
Ако смятате, че притежаването на огромно количество пари ще ви направи щастливи, жестоко се лъжете. „Който обича парите никога няма да има достатъчно. И всеки, който обича изобилието никога няма да бъде доволен от доходите си“.
За това пазете се от всякаква алчност. Животът не се измерва с това на колко пари, имоти или предмети сте собственик…..

Не е нужно да правите нещо лошо, за да ви нападне дявола. Това е, което той постоянно прави. Библията го нарича „клеветникът на нашите братя и сестри“. А той не иска нищо повече от това, освен да атакуват тези, които обичат Исус.
Но често нашият собствен нечист живот отваря вратата на нашите сърца за неговите атаки. Той знае, че ако успее да вмъкне само крака си във вратата чрез някаква примамка, ние сме загубени. Ще ни пробутва всички видове изкушения от порнографски филми, книги и песни с непочтенно съдържание – всичко, за да ни направи неефективни в Божието дело на земята.
Ето защо нагръдник на правдата, както казва Павел, е толкова важно нещо.
Aко римски войник отива на бой винаги ще поставя нагръдника, за да защити сърцето си.
И ние трябва да го правим. Павел ни казва, че правдата, или чистотата на мотивите ни, е нашата броня. Когато ние се молим на Бог да ни даде чисто сърце и чисти подбуди, ние поставяме този нагръдник на правдата.
Сатана се страхува от човек с чисто сърце. Такъв човек не е идеален, но е лицето, което иска да направи правилното нещо и да държи правилните мотиви. Хората, които държат чисти сърцата и мислите си, не трябва да се страхуват от дявола, защото той се страхува от тях.
Чистота не означава съвършенство. Бог очаква чистота на мотиви, а не съвършенство в действията. Това означава, че когато правите нещо, вие искате да го направите правилно. Не можете да имате Божието благословение за семейството си, бизнеса си, или всяка друга област от живота си, освен ако не сте чисти по сърце.
Ако отворите сърцето си към алчност, вие ще следвате пътя към унищожение. Тогава сатана може да ви накара да искате повече и ще ви убеди да не плащате данъците си. Той ще ви накара да направите сенчестия бизнес или нечестна сделка. Оставете вратата към сърцето си открехната чрез гордост и ще получите аплодисментите и похвалите на другите, но не и одобрението на Бога.
Без чисто сърце, сме слаб противник за сатана. Ние трябва да бъдем силни, за да се изправим срещу атаките на дявола, а за това е необходимо да се предпазим с Божията броня на правдата.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?

През 1698 г. Петър Велики в продължение на четири месеца учил в Англия корабостроене. Там той стоял настрана от удоволствията и развлеченията, въпреки, че много придворни дами искали да се харесат на великия монарх, желаели да му подарят любовта си. Това се отдало само на Летиция Крос, с която имал кратковременна връзка.

Преди да напусне Англия Петър Първи чрез Меншиков подарил на възлюбената си 500 гвинеи – 4000 рубли. Актрисата била недоволна от изпратените пари и се оплакала на Меншиков от алчността на царя.

По-късно Меншиков и Петър разговаряли:

– Да не си мислиш, че аз съм такава стипца, като теб? – попитал царя. – За 50 гвинеи много хора служат при мен с усърдие и ум, а тя зле ме обслужи.

– Каквато работата, такова и заплащането, – казал Меншиков.