Posts Tagged ‘автомобил’
петък, февруари 19th, 2021
Дида отдавна си мечтаеше за собствен автомобил. Случи се така, че от няколко премии, тя получи необходимата сума.
– Най-после, – каза си тя.
И веднага тръгна да си избира кола в автомагазина.
Там имаше много автомобили. Те бяха с различни цветове и марки. Тя бе объркана и не знаеше от къде да започне оглеждането.
– Госпожо, мога ли да ви помогна с избора? – учтиво я попита продавачът.
– Искам да е елегантна, – започна да изброява Дида, – червена, с кръгли фарове, кожени седалки, …. Да е толкова красива, че като ме видят от офиса в нея, да ми завидят.
Управителят ѝ показа кола според нейните изисквания. Тя имаше зашеметяващ дизайн.
Накрая отвори капака на колата, за да ѝ разкаже за двигателя.
– О, какъв ужас! – възкликна тя.
Пред очите и бяха куп жици и грозни тъмни агрегати.
– Това може ли да се махне? – попита тя напълно сериозно. – Тук бих могла да си слагам някои неща ….
Продавачът се поколеба , а след това отвърна:
– Може. Ще изглежда по-красиво…..
Така е със всичко, без значение колко външно е красиво, но няма ли стабилна основа и гръбнак, на който да се крепи, губи хармонията в себе си.
Неразбиращият няма да определи стойността и качеството това, което вижда. Правилна оценка не ще даде измамен и съблазнен от външния вид човек.
Всяко нещо е нужно да има структура, подреждане и съчетание на частите, в противен случай ще бъде като кола без двигател, която доникъде няма да стигне.
Tags: автомагазин, автомобил, агрегат, гръбнак, двигател, дизайн, жица, значение, избор, изискване, капак, кола, марка, премия, продавач, седалка, стойност, сума, ужас, фар, хармония, цвят, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Избор на автомобил
неделя, септември 29th, 2019
Надя и Петър бяха женени от тридесет години. Не се караха изобщо. Пътуваха много. Дори можеха да си позволят да останат в различни страни за по-дълго време.
Пътуването за тях бе страст, тъй като нямаха деца. Дълго време Надя плака и при какви ли не лечители ходи, но така и не забременя. Мъката ѝ бе голяма, но накрая се примири със положението си.
Един ден Надя отиде в офиса на малък магазин, който се намираше в двора на жилищен блок. Беше делничен ден и тя нямаше къде да паркира. На петстотин метра пред детската градина Надя намери място, където да остави колата си.
Изключи двигателя и се канеше да излезе от автомобила си, когато видя съпруга си с доста младо момиче и малко дете, което вероятно бяха взели от детската градина. Надя се изуми.
Без колебание тя изхвръкна от колата и нападна младото момиче с юмруци. Съпругът ѝ я отдели от младата жена, удари един шамар по лицето и ядосано каза:
– Какво си въобразяваш, че правиш? Тя е моя дъщеря, а детето е моя внучка.
– Но как …., – зашеметена едва произнесе Надя.
– Ти не можа да ми родиш дете. Друга жена ме дари с дъщеря. До сега съм се грижел за нея, а това е внучката ми. Сега ще се прибера в къщи, ще си взема нещата и още утре ще подам заявление за развод.
Това бе тежък удар за Надя. Тя безпомощно гледаше как мъжът ѝ със голямата си дъщеря и внучката си се отдалечава между блоковете.
Бе топъл ден, а Надя седеше в колата си и крещеше, дори нямаше сълзи да заплаче. Хората минаваха край нея и я оглеждаха с любопитство.
В един единствен миг Надя разбра, че тридесет години бе живяла в лъжа. А накрая остана сама ……
Tags: автомобил, блок, внучка, година, градина, двигател, двор, дете, дъщеря, жена, заявление, кола, колебание, къща, лечител, лице, лъжа, любопитство, магазин, миг, момиче, мъж, мъка, място, неща, офис, положение, пътуване, развод, страна, страст, сълзи, съпруг, удар, утре, хора, шамар, юмрук
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Тридесет години в лъжа
четвъртък, февруари 15th, 2018
Зимен ден, но без сняг. Забулено с облаци небе без капка дъжд. Само голите дървета и студеният вятър напомняха, че зимата властва макар и не с пълната си сила.
Въпреки това радост и копнеж сгряваха сърцата на хората, които излизаха от поредното богослужения в неделя. Всички бяха насърчени от неделната проповед.
Симо, Жана, Алекс и Мими след богослужението запалено коментираха доста интересна тема. Тя бе свързана с призива от амвона за по-активно участие в благовестието.
– Забележете, – каза въодушевен Симо, – първите християни не са имали сгради, автомобили, телевизия, радио и интернет, но те буквално са преобразили света чрез своята проповед за Христос.
– Та те са започнали духовна революция, – подкрепи го Жана, – която е разтърсила основите на Римската империя.
– Пред лицето на противниците и непреодолимите трудности за християнина, – възторжено каза Алекс, – са запазили дръзновението и непоколебимата си вяра.
– Всеки ден са живели за Христос, въпреки че били отхвърляни от езичниците, живеещи край тях. – допълни Мими.
– Със радост са претърпявали презрение, гонение и даже смърт за Христос, – отбеляза Симо.
– Но как са успели? – зачуди се Алекс. – Какъв е бил техният таен секрет?
– Библията ясно говори за причината на техния успех: „Всички бяха изпълнени със Святия Дух“, – уточни Жана.
– Святият Дъх е променил живота на първите християни и на всеки, когото срещнеха, – подчерта Мими. – Тяхната любов, правдивост и чистота, правеха незаличимо впечатление.
– Тогава, какво ни пречи да „обърнем“ този свят за Христос? – извика Симо.
Tags: автомобил, амвон, Библи, благовестие, богослужение, впечатление, вяра, гонение, ден, дръзновение, дъжд, дърво, езичник, живот, зима, империя, Интернет, капка, копнеж, лице, любов, небе, неделя, облак, основи, правдивост, презрение, призив, причина, проповед, противник, радост, революция, свят, Свят Дух, сграда, секрет, сила, смърт, сняг, сърце, телевизия, тема, трудност, успех, участие, хора, християнин, Христос, чистота
Posted in етика и морал, разказ | Коментарите са изключени за Тайната на успеха
понеделник, януари 29th, 2018
Вечерта за Соня и Стефан бе прекрасна. Разхождаха се в парка, почерпиха се по един сандвич и кола в близкото заведение, а след това Стефан изпрати приятелката си до дома ѝ.
Стефан спринтира до спирката, но последни автобус замина под носа му.
– Ами сега! Какво ще правя? Пари за такси съвсем не ми останаха, – завайка се Стефан.
Та той бе студент, в свободното си време изкарваше по някой лев като хамалин, от къде ще се свъртят повече пари в джоба му?
Времето заплака, сякаш малко му се бе стоварило на Стефан сега на главата. Трябваше да премине от единия край на града до другия, за да се прибере в квартирата си.
Стефан примирен с обстоятелствата, мокър и измръзнал закрачи по маршрута си.
Изведнъж до него спря скъп автомобил. Двойката в нея мъж и жена му помахаха с ръка да влезе в колата.
Стефан бе шокиран и каза смутено:
– Но аз нямам пари…
– Пари не ни трябват, – каза мъжът.
А жената бързо го подкани:
– Влизай в колата! Ще се простудиш!
– На задната седалка има бутилка с коняк, – добави мъжът, – глътни си малко, да се сгрееш.
Попитаха го:
– Къде живееш?
И след като им каза адреса, го докараха до пътната врата.
Стефан каза объркано:
– Много ви благодаря…. извинявайте, бях мокър и навярно отзад съм нацапал ….
Двамата му махнаха с ръка.
– Не се притеснявай! Бягай да се изсушиш и стоплиш у вас, – засмя се мъжът.
Стефан гледаше недоумяващо след заминаващата кола и си каза:
– Мислех, че по-заможните хора са коравосърдечни и едва ли биха се притекли на помощ на такъв окаян човек, като мен, но явно има добри и състрадателни хора, независимо от положението си.
Хора нека бъдем по-добри и да си помагаме един на друг.
Tags: автобус, автомобил, адрес, бутилка, вечер, врата, време, глава, град, двойка, джоб, дом, жена, заведение, квартира, кола, коняк, край, лев, маршрут, мъж, нос, обстоятелства, пари, парк, положение, помощ, приятелка, ръка, сандвич, седлка, спирка, студент, такси, хамалин, хора, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Все още има добри хора
вторник, октомври 17th, 2017
Две приятелки пътували с кола. Спрели на червено и една от тях забелязала много необичаен пътник в един автомобил, който бил наблизо.
На задната седалка в колата имало пони. Интересното е, че животното се държало много спокойно и с интерес разглеждало света около себе си.
Грижливите му собственици даже били свалили стъклото на прозореца му.
Двете приятелки доста се посмели на зрелището, а собствениците доволни от произведения ефект, приветливо помахали с ръце.
Tags: автомобил, ефект, животно, зрелище, интерес, кола, пони, приятелка, прозорец, пътник, ръка, свят, седалка, собственик, стъкло
Posted in за животните, любопитно | Коментарите са изключени за Пони на задната седалка на кола