За всекиго по нещо

Ние трябва да определим сами, от какво ще се ръководим, от нашите чувства или това, което Бог е постановил.

Нашите чувства могат да бъдат непостоянни и нестабилни, като вълните на морето или движещите се пясъци.

Божиите факти са ненакърними и устойчиви като скалата на времето, т.е. Самият Христос, Който вчера, днес и завинаги остава един и същ.

В Христос Исус, Бог ни е създал, за да вършим добри дела, които Той предварително е планирал за нас, за да живеем живота си вършейки ги.

Преди да се родим, Бог е решил предварително какъв ще е приносът ни в живота. Той не ни е поставил на тази планета само, за да заемаме място, да използваме ресурсите ѝ и да умрем. Не! Бог ни е поставил тук, за да Му служим като служим на другите.

Ти не можеш да бъдеш никой друг. Ако не се служиш на Бог според предназначението си, се получава пропуск в част от пъзела.

Друго име на „добрите дела“ е „служение“. Всеки път, когато използваме нашите таланти и способности, за да помогне на някой друг, ние всъщност служи на Него.

Бог е дал на всеки от нас някакви специални умения, нека да не забравяме да ги използваме, а да си помагаме един на друг, като по този начин предаваме на другите Божиите благословения.

Талантите, които имаме не са за наша полза. Бог ни ги е дал в полза на други хора. Ето защо никой няма всичките таланти заедно. Бог е създал вселената, така че ние да се нуждаем един от друг.

Когато станем християни, започваме да обичаме Бога и другите хора така, както ще ги обичаме в небето. Бог иска да практикуваме това още сега.

Ние служим на Бога, като служим на другите. На земята е невъзможно да се служи на Бога директно. Единственият начин да Му служим на земята, е като служим на други хора. Така че всеки път, когато помогнем на някой друг, Бог казва, че това сме го правили на Него.

Ние практикуване на земята това, което ще правим във вечността.

Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.