За всекиго по нещо

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Не се съмнявайте, вие винаги се намирате в центъра на битката. Духовната битка със сатана, който полага всички усилия, за да ви деморализира и погуби.

Винаги трябва да помните, неговата непреклонна решимост и да усетите плановете му.

Бог иска да ни научи да противостоим срещу сатана и греха. Сатана е убиец от самото начало. Поразява ни в най-незащитените места. Стреми се да ни подчини, така че да не можем повече да служим на Бога.

Бог ни предлага определени духовни занятие, за да възпита духа ни, както физическите упражнения ни помагат да тренираме тялото си.

Бог ни дава всички необходими средства, за да се защитаваме от сатана и да не го допускаме близо. Тези средства са: четене на Библията, молитва, вяра, праведен живот, общение със Святия Дух.

Както при физическите тренировки, така и при възпитанието на духа е нужно усърдие.

Бог не ни е обещал да ни пази от всяко затруднение, но Той няма да ни остави в беда.

Най-важното запомнете, че със Своята смърт и възкресение Христос вече е победил сатана. И в един прекрасен ден тази война най-накрая ще завърши.

Бог е единственият източник на истинско блаженство. Той ни предлага блага, които ни се струват, че можем да намерим на земята: удовлетвореност, безопасност, мир, надежда за бъдещето.

Работата, човешките отношения, пари, власт, положение в обществото, всичко това не може да ни помогне да достигнем настоящето щастие. Това може да ни даде само Бог.

Но колко е трудно да се повярва това! И не е чудно, че ако не бяхме повярвали в Христос, ние си оставаме духовно слепи. Не можем да видим Божията истина, докато Святият Дух не ни отвори очите.

Но такава слепота може да стигне и повярвалите, ако започнат да живеят по законите на този свят, стремейки се към светското щастие.

„Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. Това е Божие обещание и то е неизменно.

Богатство или праведност? Каква е твоята цел?

Хора, които винаги си спомнят за Небесното Царство, даже и в най-мрачните дни остават ведри и радостни.

Ако възприемаме Небесната слава като реалност, ако малко внимание отделяме на материалните вещи, а повече на духовните и вечните, нас трудно ще ни разтревожат.

Това не е бягство от реалността, както смятат някои. Напротив, твърдата вяра в бъдещото, ни прави по-отговорни в живота.

Около нас има хора, които даже и на ум не им е идвало да помислят за рая или ада. Как ще научат за своето бъдещето, ако не им кажем какво ги очаква?

Истинското бягство от действителността се заключава в нежелание да се погледне в бъдещето и да се приеме това, което Бог е приготвил за нас.

В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, всеки християнин, който уверено гледа към бъдещето, запазва спокойствието и радостта си, знаейки че един прекрасен ден ще се възцари Христос, а ние „ако устоим, то ще и да царуваме с Него“.

Полипите, изграждащи кораловите рифове. Те работят под водата, без да си представят, че поставят основите на нов остров, на който след време ще се появят растения и животни и ще се раждат Божии деца, за да се подготвят за вечната слава като сънаследници с Христос.

Ако в Божиите редове твоето място е незабележимо и уединено, не спори, не се оплаквай, не търси начин да се отклониш от Божията воля, ако Той е определил това място за теб.

Без полипите кораловите рифове не биха се издигнали, а в духовната област при Бога също трябват един вид полипи, работещи далече от човешките очи, но поддържани от силата на Святия Дух с поглед към небето.

Ще настане ден, когато Исус ще раздаде награди. Той не прави грешки, макар за много хора да изглежда неразбираемо, как този или онзи е заслужил такава награда, когато никой не е чувал за техните подвизи.

Спокойно можем да напуснем многолюдното събрание, вдъхновяващи планински връх Тавор, да имаме благословено общение с „праведните“ и да се върнете към нашата обвит в полумрак Емаус или плашещо ни и непривично за нас обществено служение.

На Божията нива осъзнаваме, че мястото определено за нас в ежедневието ни, би трябвало да доведе до действие в близколежаща земя и да имаме пълната победа в нея.