Облачно и подтискащо бе времето, но това не пречеше на Цачо и Михаил да седят на двора и да разсъждават на глас.

Годините отдавна бяха посребрили косите им, но опита и знанията, които бяха натрупали през това време охотно споделяха не само помежду си, но и с останалите особено с по-младите.

– Не е лесно да блеснеш, – поклати глава Михаил, който си спомняше Петър един от внуците си, как се переше пред всички. – Светлината се добива с цената на раждането ѝ.

– Горенето трябва да предхожда сиянието, – отбеляза Цачо. – Без самоотверженост съвсем малко добро бихме могли да направим на другите.

– Горенето навява мисъл за страданието, – леко се усмихна Михаил, – но то предизвиква ужас, защото причинява болка.

– Склонни сме да вярваме, че носим много полза в света, когато сме физически силни, заети с интензивни дейности, а сърцето и ръцете ни даряват милост.

– Да, но когато Господ ни заведе на безлюдно място, – поизправи се предизвикателно Михаил, – остави ни болни лежащи на легло, тялото ни се изтощава от нападналата ни напаст. И какво?

– Приключва активният ни живот и смятаме, – додаде Цачо, – че сме напълно безполезни, щом не можем да направим дори най-малко възможно.

– Ако сме търпеливи и смирени, – заяви Михаил, – ще бъдем уверени, че носим повече полза за света и че голямо благословение са дните на нашето страдание и болести, отколкото когато сме мислили, че сме правили много повече.

– Светим, защото горим, – наблегна възторжено Цачо.

– Славата на утрешния ден се корени в черната работа, която извършваме днес.

– Мнозина искат се прославят, но не желаят да носят кръста.

– Да, искат да блестят, но без да горят.

– Те не знаят, че разпятието предхожда коронацията, – заключи Цачо.

Двамата възрастни мъже дълго време мълчаха и съзерцаваха гаснещият залез на хоризонта.

Баба Радка бе мъдра и стара жена. От очите ѝ искреше добрина, а от сърцето ѝ извираше любов към всеки. От душата ѝ струеше светлина. Лицето ѝ бе открито и честно.

Един ден група млади хора се завъртяха край нея и я попитаха:

– Толкова много си преживяла и вече си стара, а душата ти е млада. Тя ни изненадва с полета си. Животът ти е чист, а ти си сякаш си по-млада и от нас. Сподели с нас как си достигнала до това.

Старата жена само се усмихна.

– Сподели тайната си, бабо, – настоя един от младежите.

– Добре, но тя не е тайна, никога не съм я криела.

Младите хора наостриха уши, а сърцата и трептяха от очакване.

– Просто трябва да отдадете цялото си сърце за Бога, – продължи старицата.

Младежите я изгледаха изненадано.

– Когато го направих, всичкото добро, което ми пожелаеха и ми правеха, оставаше, а лошото забравях. То сякаш потъваше във вода.

– Само това ли? – учудено попита млада русокоса девойка.

– Ако бях трупала обиди, болки, страдания, беди и мъки, – отново усмивка се разля по лицето на старата жена, – сърцето ми щеше да бъде разбито. Дръзките удари през годините щяха да оставят печат върху мен.

Младежите не се съмняваха вече в това, което говореше старицата, а жадно поглъщаха думите ѝ.

– Водата отнесе несгодите ми. Всички обиди се разтвориха в нея. Само любов идваше в сърцето ми към хората и ми донасяше елей на доброта.

Възрастната жена продължаваше да се усмихва. Тя говореше нежно и спокойно. От нея се излъчваше любов, а душата ѝ бе чиста и млада.

Отдели мъката и болката от сърцето си и радост ще имате всеки ден.

За любовта отворете широко сърцето си и винаги ще ви бъде добре. Тя ще ви съпровожда с благоуханието на небето, за да бъде живота ви песен, изпълнен със слънчев дъжд.

Хора правете добро. Помагайте на бедните и болните. Душата си отворете за съчувствие, нека тя бъде изпълнена с милост.

Бог ни е дал скъпоценност, наречена памет. За това помнете доброто, което са ви направили. Забравете злото, гасете го като пламък. Прощавайте всичко с любов.

Даря бе стеснителна и много срамежлива. Изобщо не се изненадвам на това, защото тя растеше под упреците на баща си и присмехите на съучениците си.

– Дарино, – казваше баща ѝ като бърчеше чело, – ходиш като някоя крава.

А това силно я нараняваше.

Когато стана тинейджър се изправи пред още по-неприятни ситуации.

– Виж колко е грозна и дебела, – присмиваха ѝ се съучениците.

– Никой не ме харесва, – плачеше Даря, когато останеше сама. – На никого не трябвам. Никому не съм нужна.

Думите на баща ѝ и съучениците ѝ бяха изградили негативно впечатления за самата нея и тя страдаше много от това.

Един ден Бог я срещна и тя разбра, че е обичана и специална за Него.

Така Даря получи изцеление на всички рани, които и бяха нанесли лошите думи през годините.

А вие вярвате ли на лъжите, които другите казват за вас?

Ако сте ги възприели, позволете на Господ да изцели всичките ви рани и да ви помогне да се харесвате и обичате.

Бог е всемогъщ. Затова можем спокойно да игнорираме всички онези ужасни неща, които хората казват в живота ни.

Приемете Божията любов и Неговото мнение за вас!

Той ни дава всичко необходимо за живота. Доверете Му се.

Все още можете да дойдете пред Божия престол, за да бъдете изпълнени с Неговата любов и да получите отговори на вашите въпроси.

Празник е. И навред ще чуеш познатият възглас:

– Христос возкресе!

И отговорът не се забавя, а звучи мощно и тържествено:

– Воистина воскресе!

Димитър бе навел глава и разсъждаваше на глас:

– Тогава защо живеем така, сякаш костите му са още в гроба? Страхуваме се и треперим за бъдещето си. Сякаш се съмняваме в Божите обещания.

Веднъж Румен, негов стар приятел, го бе попитал:

– Защо камъкът бе отместен от гроба на Исус? За да може Христос да излезе от там?

Тогава Димитър бе повдигнал само рамене. Не бе се замисля за това.

– Камъкът бе отместен, за да могат жените да надникнат. За това всеки ден се връщай към този празен гроб отново и отново. И започни да осъзнаваш, че Исус ще отвали всеки камък от живота ти, защото Той възкръсна и е жив.

– Да, гробът е празен, – бе се съгласил Димитър. – Там няма нищо.

– Но в крайна сметка откриваш в него всичко, което търсиш, – бе се засмял Румен.

Димитър го бе изгледал малко изненадано.

– Ако търсиш мир поради виновна съвест, – бе продължил приятелят му, – не се опитвай да го получиш със собствени усилия. Христос ни дава мир, който светът не може да ни даде. Ако търсиш удовлетворение в живота, разбери, в Исус имаш всичко и повече дори.

– Да, – потръпна Димитър от спомена, – отговорът на всеки проблем е в празният гроб на Исус.

Беше един прекрасен пролетен следобед. Петър седеше до баща си, който умело въртеше кормилото на старата им кола, която бавно напредваше по прашния неравен път.

Всичко бе окъпано в зеленина и потопено в слънчева светлина. Птиците весело пееха, а двамата баща и син се усмихваха.

Всеки от тях поотделно си представяше с радост времето, което щяха да прекарат заедно в полето.

Изведнъж на прозореца на колата се появи пчела. Петър бе алергичен към пчелите. Едно ухапване можеше да го доведе до злополучен край.

Момчето потръпна и се уплаши.

Бащата бързо се протегна и сграбчи пчелата. Стисна я здраво в ръката си.

След това бавно и спокойно разтвори дланта си.

Петър гледаше обезумял баща си и уплашено, без да може дума да каже, сочеше към ръката на баща си.

Там стърчеше жилото на умъртвената пчела.

Бащата с помощта на другата си ръка изтегли жилото и го показа на сина си, като каза:

– Виждаш ли това? Не е нужно да се страхуваш вече, аз поех жилото вместо теб.

Не трябва да се страхуваме от смъртта, защото Христос я прие вместо нас. Неговата победа на кръста ни освобождава от робството на греха.
Исус пое жилото затова триумфално попита:

– О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

Христос се издигна. Страхът изчезна. Сега новият живот с Бог ни принадлежи.

Не се двоуми приеми го!