Този плаващ малък дом се намира на езерото Пауъл, разположено на 160 км на север от Ванкувър, Канада.

Постройката е направена през миналия век. Купили са я Лутц Марджи и нейния мъж Уейн, защото много им харесала околната среда. След това съпрузите направили основен ремонт и реконструкция на жилището.

Основата на плаващия дом, разположен в закътан залив, се състои от кедрови стволове, вързани със стоманени въжета. Тя е привързана към отвесна гранитна скала така, че да може да се издига и спуска в съответствие със сезонното ниво на водата в езерото.

Площта на дома, построен на палуба, е 62,7 кв. метра. По-ниското ниво е оборудвано с две спални едната, от които се използва за съхраняване на продукти. Банята и откритата кухня- гостна, заемат половината от първия етаж. В таванското помещение е разположена голяма спалня, която е напълно достатъчна за двама човека.

Източници на енергия за плаващия дом са слънчеви батерии, вятърът, експериментална печка за дърва, термоелектрически генератор и пропан в бутилка. През зимата съпрузите използват малък генератор.

Намислила Омразата да унищожи света. Превърнала се в огън и започнала  да пали всичко около себе си.

Любовта видяла това и ѝ препречила пътя с вода.

Тогава Омразата се превърнала в разрушителен ураган, но Любовта не дремела, застанала пред нея като неразрушима скала.

Омразата станала мор, Любовта изцеление.

Омразата се преобразила във война, а Любовта в мир.

И така, колкото и да се мъчила Омразата да унищожи света, винаги пред нея заставала Любовта като надеждна преграда.

Тя и сега стои. В противен случай, отдавна нямаше да съществува светът.

Любовта е непобедима. Всички жалки опити на злото ще бъдат спрени от безмерната сила на Любовта.

Птици свързваме с нещо прекрасно и възвишено. Сякаш тези пернати са отделени от сътресенията на живота на Земята. Те винаги предизвикват у човек малко завист.

Но птиците могат и да ни изненадат. Сред огромното разнообразие от птици се срещат и такива, с които не ви съветвам да се срещате.

Синята сойка изглежда напълно безобидно същество. Тя се храни с насекоми и орехи, но няма нищо против да открадне яйцата на другите птици

Ако се приближиш към гнездото на синята сойка, означава, че съзнателно рискуваш очите си.
Тази малка птичка защитава територията си като африкански лъв.

На орнитолозите са известни случаи, в които синята сойка напада ястреби, еноти, котки, катерици и змии.

Навярно и на вас ви се иска често някой да ви прегърне, да ви потупа по рамото и да ви каже:

– Всичко ще бъде наред. Успокой се!

За такъв момент дизайнер е направил нещо действително полезно – кресло, което може да те прегърне и в което можеш да се гушнеш.

Уверена съм, че с това кресло хората няма да можеш да замениш, но такава мебел може да помогне човек поне малко  да не се чувства толкова самотен.

Освен това креслото е меко, пухкаво и многофункционално, но основната му привлекателност е прегръдката.

Валери се прибра в къщи и подаде на жена си един пакет.

– Това е за теб.

Елена го отвори. В него имаше книга за големите катедрали в Европа. Тя бе готова да я захвърли, но я привлече посвещението написано в началото на книгата:

„С възхищение за прекрасното, което изграждаш и никой не вижда“.

Тя не можем да назовем всички мъже, които са построили тези катедрали. Беше виждала, че там стои само подписът на архитекта, но и той бе непознат за повечето хора.

Елена си спомни една история, в която строител се старал дълго време да постави една каменна птичка, която отгоре била покрита с покрив и не се забелязвала много. Когато попитали строителят: „Защо си губиш времето за нещо, което никой няма да види?“ Той отговорил:  „Защото Бог вижда“.

Елена затвори книгата и сякаш чу Бог да ѝ казва:

„Аз те виждам. За мен не си невидима. Всяка твоя жертва за Мен е значима. Виждам всеки той изпечен сладкиш, всяко твое усилие и се радвам. Виждам и твоите сълзи на разочарование, когато нещо не върви, както трябва. Не забравяй, че ти строиш великолепна катедрала. Тя няма да бъде завършена до края на живота ти на земята и ти никога няма да живееш в нея, но ако я построиш добре, Аз ще живея в нея“.

Елена се замисли:

„Имаше време, когато ме обиждаха, не ме забелязваха, но сега разбирам, че да бъда невидима не е заболяване, което може да разруши живота ми, а изцеление от егоизма ми. Това е хапче против гордостта ми“.

Напълно нормално е близките ни да не забелязват труда ни. Но ние не работим за тях, а се трудим за Него. Така ние му принасяме жертва на хвала. Дори и да правим всичко добре, околните могат никога да не видят и оценят това, но не и Той, нашия Небесен Баща.

Нека нашият труд да остане като паметник, който величае Бога.