Испанският художник Алфредо Наваро се е родил на източното крайбрежие на Испания в град Алкой през 1965 г. Неговият баща е бил художник и винаги е подкрепял Алфредо в неговите художествени начинания.

Наваро е започнал да рисува още на 5 години. Постепенно баща му го е научил на техниките свързани с маслената живопис. Когато Алфредо станал на 13 години, той започнал да рисува с маслени бои.

Първо Наваро е учил в училище за изящни изкуства. След това продължава обучението си във Валенция.

На 19 години Алфредо започва да рисува с маслени бои професионално. През 1986 г. получава първо място на художествена изложба в Галация.

Наваро вярва, че неговият метод е на границата между реализъм и хиперреализъм. Вдъхновен от простора на Средиземно море и Атлантическия океан, Наваро рисува предимно морски пейзажи, понякога тихи, понякога бурни.

В неговите залези и море с пенливи вълни присъстват изразителни цветове и невероятна атмосфера. С голямо майсторство художникът представя разбиващите се вълни в скалите и полупрозрачната морска стихия, която се плиска на брега … или как залезът прониква във вълните.

В морските пейзажи на Наваро се усеща безбрежността на океана, топлия танц на слънцето върху водата и безкрайността на хоризонта.

Тези картини очароват и покоряват зрителя.

Дълго време Лидия се опитваше да убеди съседката си да отиде с нея на църква. И всеки път удряше на камък.

– Защо да ходя на църква? – питаше съседката ѝ Невена. – Имам си всичко в живота. Е, когато се освободя или може би когато се пенсионирам,… ще отида някой ден.

Лидия много съжаляваше за отказите ѝ.

Невена беше прекрасен човек, добра и отзивчива. Работеше на две места, но за себе се харчеше само за най-необходимото. Всичко даваше на децата и внуците си, на тези който живеят много по-зле от нея, многочислени далечни роднини, съседи. Не подминаваше беден човек на улицата. Споделяше всичко с чужди съвсем непознати хора.

Но Невена нямаше желание да престъпи прага на църквата, за да се спаси.

Лидия много пъти ѝ обясняваше, че това е важно, опитваше се да ѝ даде духовни книги, да прочете за Исус Христос и какво е направил Той за хората. Молеше се за нея, но усилията ѝ бяха напразни.

Един ден Невена сподели с Лидия:

– Да знаеш само колко много обичам внуците си. Всяка седмица с нетърпение очаквам да ги види. Намирам си някакъв предлог и понякога сама отивам при тях. Истината е, че всеки път за мен това става все по-трудно, след година едва ще мога да се добирам до тях.

– Ами ако внуците ти не ги доведат тази събота? – попита Лидия.

– О, – размаха ръце Невена, – веднъж зетя и дъщерята заедно с децата отидоха на почивка за две седмици, едва дочаках завръщането им.

– А ако заминат на работа в чужбина, да кажем за година, две?

– Няма да мога да го преживея! Ще умра от мъка! – призна Невена.

– И аз се чувствам така, – каза Лидия. – Страхувам се от мисълта, че във вечността ще бъда без Бога. И там, след живота ми на земята, не ми се иска да бъда без Него….Ще бъде такава мъка, каквато тук човек не може да си представя дори.

И Лидия си тръгна.

Странно, но днес Невена дълго гледа след нея замислено. Тя вече не се вълнуваше и не се радваше на внуците си, които весело играеха на пясъка в градината.

Нещо се бе пробудило в нея … и тя закопня за Този, Който бе отхвърляла толкова много пъти.

Модерната светска цивилизация изглежда нерелигиозна. Що се отнася до идолите, тя не приема старите религиозни форми на поклонение, ритуали и свещеници. Не създава свои собствени химни и молитви към идолите си.

Съвременната цивилизация си има свои идоли като съвременни мислители, светски и религиозни; желание за безопасност, удобство, успех, кариера, грижа за здравето, може би вечна младост. Какво ли не прави човек за да се подмлади!

Можем да изброим още много неща, които за съвремения човек са много важни. За тях той е готов да направи всичко.

Всички тези кумири държат човекът в постоянен страх от загуба. Затова Йоан Павел II, наречен съвременната цивилизация цивилизация на страх, в която липсва надежда.

Такава цивилизация убива човека.

За това Божието Слово ясно казва “ Дечица, пазете себе си от идоли“.

На най-низкото ниво споровете се решават от обичайното право на съдилищата на хълмовете, които се състоят от старейшина и избираеми членове.

Повече от половината на износа за страната е кафе.

В началото на XXI век в Бурунди е имало само едно висше учебно заведение.

Представителите на народа тутси, живеещи на територията на Бурунди, са едни от най-високите хора на планетата. Среден ръст на мъжете достига 193 см.

Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.