Храната в Китай може да се нарече основна забележителност или атракция на тази страна.
Дълги години много провинции в Китай са живели изолирано. Така у тях са се развили различни традиции, диалекти и разбира се своя кухня.
В град Гуанчжоу идва много хора от различни места и той наследява обичаите на много области. Превърнал се е в център за събиране на разнородности.
Много от имената в менюто на ресторантите и кафенетата приличат на стихотворения. Но по самото име е трудно да се определи какво е ястието. Например, „виолетова утрин“ – какво е това? Напълно неизвестно.
Много чужденци, които живеят тук от 10 години твърдят, че постоянно опитват някое ново ястие.
Самите китайци много обичат да ядат! За тях това е едва ли не смисъла на живота им. Така, че ако им кажеш, че си пропуснал обед или вечера, ще припаднат.
Техните поздрави са от рода на: „Ядахте ли?“ или „Ядахте ли ориз?“
Ориза при тях е, както хляба при нас. А хляба при тях е като сладкиш или десерт. Те не го ядат със супата.

Terra Motors предлага усъвършенствувано „зелено“ решение на проблема за транспорта в индийските градове. Електрорикшата е екологичен транспорт, който ще запази автентичността на азиатските градове.
Рикшата е неразделна част и запазена туристическа марка за много азиатски страни. Въпреки това, през последните години, все повече започват да се появяват бензинови версии на тези триколесни превозни средства, които създават смог и замърсяват  околната среда.
Японската компания Terra Motors е разработила иновативен модел електрорикша, която ще спомогне да се запази околната среда и да се спести от разходите за гориво. Тази кола може да бъде от голяма полза за стотици милиони хора в пренаселени и замърсени градове.
Според статистиката, в Индия рикшите осигуряват около 20% от всички пътувания. В допълнение към екологичните проблеми, този вид транспорт води до непрекъснато увеличаване броя на убитите в движението по пътищата. Ето защо на Индия е толкова необходим по-безопасен и екологично чист градски транспорт.
Електрорикшата R6 от Terra Motors е предназначена за индийския пазар и може да бъде първата лястовичка за развитието на устойчив градски транспорт.
Според компанията, на рикшата могат да се превозят шест души на разстояние от 100 километра с пълно зареждане на батерията. Максималната скорост на автомобила е 30 км / час, а това е напълно достатъчно, за претъпканите индийски градове.
Оловните акумулаторни батерии могат да се зареждат 80 % само за два часа, а пълното зареждане отнема седем часа. Като се има предвид тесните пътища на Делхи, японците правят възможно  завиването само на 3.2 m. В комплекта са прибавени чехли за дъжд, които могат да се обуят при неблагоприятни климатични условия.
Заслужава да се отбележи, че темата за създаването на модерни рикши не за първи път се разглежда от дизайнери и инженери. По-рано е създадена уникалната рикша Eclipse, създадени въз основа триколесен велосипед.

Професорът погледна аудиторията над очилата си и каза:

– Не бива да забравяме, че благородниците от онази епоха не са си бършели носовете по същия начин, както го правим ние сега,….

В залата всичко замря, муха да бръмне щеше да се чу.

–  ….тогава не е имало носни кърпички, – завърши фразата професорът.

Забележката беше посрещната с бурен смях.

Интересно, ако простолюдието е използвало ръкавите на дрехите си за тази цел, какво ли са използвали по-богатите?

Още от времето на Чингизхан  е съществувал интересен метод за преодоляване на широки реки. Всеки войн е имал мека обработена кожа от козел или теле, по краищата на която през дупчици минавало здаво и тънко въженце. В кожата слагали дрехите и оръжието, след което война затягал въженцето. Получавал се голям добре затворен чувал, пълен с въздух.

Обикновенно връзвали чувала за опашката на бойния кон и плували държейки се за него. Израстнали край буйни реки, монголите лесно преодолявали по този начин всякакви водни прегради по пътя си. От тях някои казахи са заимствали споменатия метод.

Но основната маса казахи, от стари времена са използвали съвсем друг начин. Те вкарвали във водата освободените от товар коне наведнъж, като най-отпред пътували най-опитните и силни животни. В средата, пазени от майките си, прекосявали водата жребчетата. Хората правели салове от камъш и върбови клони и само малка част от тях използвали надути бичи стомаси и изсушени тикви.

На брега на китайското езеро Дунху се намира невероятен театър, построен във вид на традиционен книжен фенер. Червения цвят силно привлича жителите и гостите на града към това здание. Освен това в него се играят прекрасни постановки.
В края на декември 2014 г. е открит театърът Han Show Theatre, разработен по проект на архитектурната компания Stufish Entertainment Architects. Този театър е създаден за провеждане на грандиозното водно шоу на известния режисьор Франко Драгоне.
Сградата има форма на червен хартиен фенер, от където идва и името му „Red Lantern“. Архитектите са искали да пресъздадат познатият традиционен символ, разбираем не само на китайците, но и на туристите.
Бамбуковата надстройка на фенера се определя във фасадата на зданието с осем пресичащи се стоманени тръби със стоманени колелца, които подържат решетка от кабелна мрежа. Всеки от 18-те хиляди кабелни възела се крепи на червен алуминиев диск със светодиоди.
Вътре в театъра има три уникални особености: 2000 зрителни места, които могат да се преместват, басейн с вместимост 10 милиона литра и 3 огромни преместващи се светодиодни екрана.
Подвижните седалки позволяват да се смвня конфигурацията на сцената по време на представления. 10 метровия басейн е снабден със система Wet/Dry асансьори, които повдигат акробатите директно от водата.
Екраните са с размер 6,5х11 метра. Те за закрепени на манипулатори с 6 оси на движения.
Светодийодните екрани създават допълнителна визуална симулация, която десет пъти усилва ефекта от всичко, което се случва.