Основният ритуал на Пасхата е „Седар“, празнична вечеря на семейството, на която се разказва историята за изхода на евреите.

Значението на думата „Седар“ – סדר на иврит е „ред“, предполагащ конкретна съгласуваност за молитви, които се четат, както и продуктите, които могат да се ядат.

Интересното е че думата „Седар“ според структурата си се свързва с думата „сдера“ – שדרה, която означава булевард, алея.

Каква е връзката между тези думи?

Основната роля на булеварда е да свързва части от града. По същия начин, пасхалния Седар свързва с еврейските традиции.

Главната цел е да се предаде историята на народа на Израел от поколение на поколение. Точно това прави еврейският език иврит в продължение на четири хилядната еврейска история. Повече от всичко друго, този език е бил отговорен за вечното запазване на еврейската идентичност.

В края на 19 век Британската империя водела бойни действия в Южна Африка, опитвайки се да заема цялата южна част на континента.

През 1879 г. британците започнали военна кампания против независимото кралство Зулу, стремейки се да го превземат.

Англичаните предполагали, че войната ще бъде лека, защото зулусите не използвали съвременни оръжия, а предпочитали техните двуметрови копия с дълги накрайници.

Това копие се оказало смъртоносно оръжие в ръцете на войните, които столетия се обучавали с него.

24 хиляди зулуси с хладно оръжие разбили 2 хиляди англичани с огнестрелно оръжие.

В юдеизма е забранено да се носят неща по време на Шабат извън дома, освен ако пространството не е заобиколено ерув или съботна граница.

Тази граница може да бъде ограда, градска стена или просто въже обикалящо дадения периметър.

В Израел с ерув е снабден всеки град или селище. Такива са поставяни в много райони по целия свят, където живеят евреи.

Като правило, тази тънка безцветна жица се издига на значителна височина, така че минаващите оттам изобщо не биха я забелязали.

В Индия има много архитектурни постройки. Дворците и храмовете са великолепни. Когато ги наблюдаваш изпитваш уважение към таланта на древните строители.

Ако погледнете този храм или дворец на снимката и обърнете внимание на детайлите, ще усетите, че тук нещо не е наред. Постройката отива на дълбоко, а там долу може да се забележи зелена вода.

Оказва се, че пред нас се намира старинна система за събиране на дъждовна вода. Това са уникален подземен кладенец. Дълбочината на това каменно съоръжение достига 25 метра.

То е създадено като благотворително дело от по-богатите хора в Индия, които са искали да помогнат за решаването на проблема относно продължителните „сухи“ периоди.

По време на пролетните дъждове водата се натрупвала в подобни кладенци и хората можели да я използват за свои нужди. Някои от кладенците са се пълнели от подпочвени води.

Цяло хилядолетие индийците са използвали тези сгради, за да съхраняват вода, но сега те са изоставени. Поради безконтролното използване на подземните води, повечето кладенци са пресъхнали.

Някои кладенци се поддържат, за да се показват на туристи, но основно те са се превърнали  в сметища за боклук, който изхвърлят местните жители на това място.

Той се празнува на 14 февруари. Всяка страна си има свои традиции относно този празник.

В Италия на този ден подаряват сладки неща, а денят се нарича още сладък.

Във Франция е прието да се подаряват бижута и любовни писма включващи четиристишия.

В Япония подаряват шоколад и провеждат конкурс с най-силно любовно обяснение.

Юноши и девойки се издигат на платформа и крещят извиквайки името на любимия си.

Англия се е прославила с това, че именно в тази страна било издадено “ Ръководство за младия човек за написване на валентинка“.

Този красив празник не се отбелязва само в Саудитска Арабия. Там той е официално забранен, а ако някой го празнува трябва да плати огромна глоба.