Учени са разработили технология, която позволява да се увеличи плътността и издръжливостта на полиетилен, като същевременно се намалява нейната пропускливост на газ и водни пари.
Изследователите са успели да подобрят качеството на полиетилена с помощта на нанодисперсни керамични прахове.
Добавянето на прах от силициев карбид и корунд води до намаляване зърната на полиетилен, които имат размер по-малък от 0.1 микрометра.
В този случай, пропускливостта на газ се намалява с 1.5 пъти, а пропускането на пара 1,7 пъти.
Нормалните полиетиленови продукти имат трайност три месеца, а при тези с добавения нано прах срока се удължава до 5 години.

Група инженери от университета в Данди и Бристол са разработили уникално акустично оптично устройство, което спомага да се формира и насочва светлинен лъч с необичайна висока скорост.
Новата технология позволява революционно преобразование на съществуващите оптични устройства и холограми.
Уникалният агрегат се състои от 64 малки пиезоелектрически елементи, които действат като висока акустична динамика. Създаващото се сложно звуково поле, се отклонява и формира всякаква светлина, преминаваща през новото устройство. При изменение на звуковото поле, става деформация на формата на светлиния лъч.
Тези промени на конфигурацията могат да се случат много бързо, ограничени само от скоростта на звуковите вълни.
Главното преимущество на този метод се състои в това, че той потенциално предлага много висока честота на опресняване, възможно е до няколко милиона в секунда. Това означава, че бъдещите лазерни устройства могат да се променят по-бързо, отколкото е възможно сега.
Това, което учените са показали, може да се разглежда като форма на оптична холография, където холограмата  може да се направи в реално време, като се използва звук. Това е постигнато благодарение на акустичните полета, които дават голяма гъвкавост при управление на светлината.
Възможността за образуване на лазерен лъч и управлението му са от решаващо значение за много оптични приложения, например като холография, оптично манипулиране и коригиране на грешки при микроскопа.

Група от химици от Унниверситета в Хюстън са разработили молекула, която спонтанно се събира в лека конструкция и има микроскопични пори.
Тъй като въглероден диоксид е най-големият проблем, няколко други съединения, са стотици и хиляди пъти по-мощни в своя парников ефект на единица маса. Тези съединения включват фреони, които се използват като охлаждащи течности и общи флуоровъглероди. Те са стабилни органични съединения, в които един или повече водородни атоми са заместени с флуорни атоми.
Групата учени е открила малка молекула на основата на флуора, която образува структура с много малки пори, около 1.6 пм в диаметър. Те са разработили молекула, която самостоятелно се събира в структура, способна да хване парниковите двойки, 75 на сто от теглото им. Тази молекула може да се използва за улавяне на фреони в хладилните системи.
Порести материали с аналогични размери са били направени и при предишните изследвания, но те били тежки и поради наличието на метали, са били чувствителни към водата.
Предимството на новия материал е, че той е устойчив на вода и се състои от индивидуални молекули, които се задържат заедно с помощта на слаби взаимодействия. Последното свойство ги прави по-леки. Освен това, молекулата е устойчива на температура от 280 градуса по Целзий.

На брега на китайското езеро Дунху се намира невероятен театър, построен във вид на традиционен книжен фенер. Червения цвят силно привлича жителите и гостите на града към това здание. Освен това в него се играят прекрасни постановки.
В края на декември 2014 г. е открит театърът Han Show Theatre, разработен по проект на архитектурната компания Stufish Entertainment Architects. Този театър е създаден за провеждане на грандиозното водно шоу на известния режисьор Франко Драгоне.
Сградата има форма на червен хартиен фенер, от където идва и името му „Red Lantern“. Архитектите са искали да пресъздадат познатият традиционен символ, разбираем не само на китайците, но и на туристите.
Бамбуковата надстройка на фенера се определя във фасадата на зданието с осем пресичащи се стоманени тръби със стоманени колелца, които подържат решетка от кабелна мрежа. Всеки от 18-те хиляди кабелни възела се крепи на червен алуминиев диск със светодиоди.
Вътре в театъра има три уникални особености: 2000 зрителни места, които могат да се преместват, басейн с вместимост 10 милиона литра и 3 огромни преместващи се светодиодни екрана.
Подвижните седалки позволяват да се смвня конфигурацията на сцената по време на представления. 10 метровия басейн е снабден със система Wet/Dry асансьори, които повдигат акробатите директно от водата.
Екраните са с размер 6,5х11 метра. Те за закрепени на манипулатори с 6 оси на движения.
Светодийодните екрани създават допълнителна визуална симулация, която десет пъти усилва ефекта от всичко, което се случва.

Ако някога сте гребали в горещ летен слънчев ден, тогава със сигурност сте забелязали, че водата има функция да привлича слънчевите лъчи и топлината от тях. Именно тази особеност на водата ще използвате японските инженери, които в близкото бъдеще ще построят най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в света.
Новата електроцентрала ще бъде много по-мащабна, тя ще се състои от около 50 000 фотоволтаични модули, които ще плуват на специални понтони върху резервоари Yakamura Dam.
Фотоволтаичните модули ще покрият 180 000 кв. м от повърхността на водата. Според предварителните оценки електроцентралата може да произвежда повече от 15,6 мегаватчаса електроенергия годишно. Това количество енергия е достатъчно за около 4700 средни домакинства. Освен това, плаващата слънчева електроцентрала, която се движи върху повърхността, ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата с повече от 7800 тона годишно.
Бъдещата електроцентрала ще се използва не само като средство за производство на слънчева енергия. Комплексът от сгради, свързани инфраструктурата ще включва образователен център, където ще се четат лекции на ученици и студенти, обучаващи се на теми, свързани с проблемите на околната среда и алтернативни източници на енергия.
През 1970 г., когато са провеждани първите научни изследвания в областта на слънчевата енергия, съществуващите тогава технологии отговаряха само за нуждите на малките потребители, като улично осветление, пътни знаци, комуникационни станции, които се намират в отдалечени места.
Сега технологиите свързани със слънчевата енергия са много по-ефективни и са достъпни за широката потребителска маса.
С тази електростанция се прави крачка напред, като се използват празните пространства на водоемите за събиране на слънчева енергия.