НАСА обяви, че ще изгради на лунната повърхност международна станция. Предполага се, че базата ще се появи на един от полюсите на спътника на Земята през 2024г., четири години след като на Луната бъдат изпратени за втори път астронавти.
Точното място, на което ще бъде построена базата за сега е неизвестно. Вероятно на някое от двете избрани места на Южния полюс, който най-добре се осветява от слънцето, а това ще облекчи производството на енергия. Освен това близо до тези места се намират находища на полезни изкопаеми, а също и пластове лед, които ще обезпечат станцията с вода.
На орбитата на Луната, по плана на НАСА, на експедицията ще се достави пилотиран космически кораб „Орион“, който се разработва в наши дни. Кацането на повърхността ще се осъществи от нов космически апарат, който ще може да се приземи в коя да е точка от лунната повърхност и свободно ще се движи по нея.
В него ще живеят членовете на експедицията, докато се построи постоянната база.
Първите четири години при строежа на базата, астронавтите ще пребивават на станцията не повече от седмица, след 2024г. членовете на експедицията ще могат да прекарват на Луната до шест месеца.
Лунната база ще приема не само научни експедиции, но и туристически групи.

След година и половина Google ще представи ново приложение за мобилни телефони, благодарение на което потребителите, разговарящи на различни езици, ще чуват преведените фрази в реално време.
Google Translate ще работят на устройства, базирани на операционната система Android. За да се преведе това, което говори събеседника е необходимо само да се натисне един бутон. За това приложение възможностите са неограничени.
То работи по следния начин. Първо се записват думите на говорещия, предават се на сървърите на Google, след което обратно се връща озвучения превод.
На първо време приложението ще поддържа само два езика: английски и испански.
Експертите са скептично настроени към автоматичния превод. Според тях съществуват определени трудности с възприемането и превода на устната реч. Например, трудности свързани с акцента, могат да се окажат неопределими. За сега нито една система не може да се справи с това. Но това не бива да ни отчайва. Вероятно някой ще намери изход и от това положение.

В големите и в малките градове въздухът е силно замърсен, а крайпътните дървета, парковете и зелените площи не могат да се справят с това. Дори често загиват от замърсяванията.
Дизайнерът Петер Хорват е решил проблема едновременно и от двете страни. Той е предложил да се поставят улични лампи, които превръщат въглеродния диоксид в биотопливо. С този вид гориво лампите ще работят през нощта. Освен това с произведеното гориво ще могат да се зареждат и автомобили.
Във вътрешността на уличната лампа има помпа, която всмуква смог и други замърсители.
Лампата е пълна с вода смесена с водорасли. При взаимодействието на въглеродния диоксид с водата и водораслите се превръща в биомаса. Една част от нея остава в лампата за работа на самата лампа, а останалата част се филтрира и се превръща в биотопливо.
Въпреки някои трудности при реализация на проекта, той е уникален. Устройството се нуждае от инсталация състояща се от минимум тръби за подаване на водорасли и изхвърляне на непреработените остатъци. Важното е, че началото е сложено, а развитие непременно ще има.

Плазмата е йонизиран горещ газ. Притежава електропроводимост и за това може да се използва като предавател или приемник на електромагнитни вълни.
Учени от Московския университет дават предимство на плазмена антена пред обичайните метални такива.
Създадена е вече такава от американски изобретатели.
Ако достатъчно силно се нагрее газ, той се превръща в плазма, а тя съдържа свободни електрони. Веществото става електропроводимо и може да се използва като антена. При прекратяване на подаване на енергия, антената не само спира да работи, тя практически изчезва. Плазмата се превръща в обикновен газ. „Бившата“ антена не може да се засече от радарите. Тази нейна особеност я прави удобна за военните. Изменението на настройката на антената се осъществява чрез регулиране на електрическите свойства на плазмата. Това позволява антената да бъде защитена от опити за заглушаването й, което я прави универсална.
Използването на плазмена антена като приемник практически не съществува. За да се запълни тази празнота в Института по обща физика в Москва са изследвали характеристиките на плазмените антени като приемник на излъчвания и демонстрирали приложимостта й в реалния свят.
В експеримента учените са използвали плазмена антена, представляваща стъклена тръба запълнена с живачни пари. При експеримента плазмената антена била поставена в близост до обикновената метална такава. Ефективността на антените се изчислява като отношение между амплитудата на изходящите сигнали на предавателя  към получените амплитуди на приемника, монтирани върху плазмена и метална антена. В рамките на експеримента получените резултати практически не се различават.
Разбира се плазмените антени няма да изместят металните, но експеримента показва, че развитието на приемните антени на базата на плазмата е не само възможно, но е и перспективна област за изследвания.

Учените от лабораторията по компютърен синтез на Корнелския университет са изработили най-необичайния способ за приготвяне на храна. Те я отпечатват с помощта на специален триизмерен принтер.
Процеса на самото готвене много прилича на поставяне на мастило в принтер, но вместо него тук се поставя продукти. След избора на рецепта, се регулират допълнителни параметри свързани с количеството подправки и съответен външен вид.
Принтера шпицова необходимите количество продукти в специална форма и приготвя поръчаната храна.
Дали ще е достатъчно вкусно за всеки не знам, но тази нова технология ще измени индустрията за бързо хранене.