Навярно сте слушали за енергия от вятър и слънце, за биотопливо, за хидроелектричество, за енергия от вълните и приливите. Но в природата има множество източници на алтернативна енергия, освен тази, която използваме днес. Чистата „зелена енергия“ е навсякъде около нас.

Учените вдъхновени от природните механизми са изобретили изкуствен лист, който може да събира енергия от изпаряващата се вода.

На листа се прикрепят въздушни мехури, които се генерират благодарение на разликата в електростатичните свойства на водата и въздуха.

Това изследване може да открие нови възможности за натрупване на енергия, получена при изпарение.

Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.

В големите и в малките градове въздухът е силно замърсен, а крайпътните дървета, парковете и зелените площи не могат да се справят с това. Дори често загиват от замърсяванията.
Дизайнерът Петер Хорват е решил проблема едновременно и от двете страни. Той е предложил да се поставят улични лампи, които превръщат въглеродния диоксид в биотопливо. С този вид гориво лампите ще работят през нощта. Освен това с произведеното гориво ще могат да се зареждат и автомобили.
Във вътрешността на уличната лампа има помпа, която всмуква смог и други замърсители.
Лампата е пълна с вода смесена с водорасли. При взаимодействието на въглеродния диоксид с водата и водораслите се превръща в биомаса. Една част от нея остава в лампата за работа на самата лампа, а останалата част се филтрира и се превръща в биотопливо.
Въпреки някои трудности при реализация на проекта, той е уникален. Устройството се нуждае от инсталация състояща се от минимум тръби за подаване на водорасли и изхвърляне на непреработените остатъци. Важното е, че началото е сложено, а развитие непременно ще има.

Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта  жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney  по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80%  от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино  гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.