Попитали един мъдрец:
– Кое е по-важно, да обичаш или да бъдеш обичан?
Мъдреца отговорил:
– Кое по-важно за една птица дясното или лявото крило?
Ако бъдеш обичан, ти ще усещаш подкрепа във всяко свое начинание и няма да ти е трудно да успееш или да победиш във всяка битка в живота си.
Сега се поставете на мястото на този, който обича, но не получава отговор на чувствата си. Той ще се радва на успехите на другия, но ще му бъде тъжно, че не го обичат. Полетът на такъв човек ще бъде свършен, преди още да е започнал, защото той е като птица с пречупено крило.
Помислете си за двама, който взаимно се обичат, какво биха могли да направят? Невъзможното.
Ако обичаме Бога, така както Той ни обича, ще го следваме и ще бъдем свидетели на множество чудеса в живота си.

Две жени близки роднини се скараха. Кавгата им беше за имот. Това е сериозен проблем, не е дреболия. Много се караха и накрая спряха да общуват помежду си.
Трудно е да запазиш емоционалното си спокойствие, когато живееш в един апартамент с човек, от който силно си наранен. Там често се развихряха страсти.
И всеки знае, че подобни чувства не преминават, но разрушават живота, на този, който ги изпитва.
По-възрастната, от двете скарани жени, една вечер изведнъж загуби разсъдъка си, обезумя, започна да къса всичко, а после се опита да се покатери по стената.
Линейката пристигна и я откара в болницата, но тя беше в кома. Веднага започна лечението ѝ. Включиха я на изкуствено дишане, защото тя не можеше да диша.
Направиха изцяло преглед и поставиха следните диагнози: диабет и промени в панкреаса; туберкулоза – силно поражения в белите дробове; мозъчен тумур; подчелюстно подуване и като капак гноен минингит.
Лекарите нищо хубаво не можеха да обещаят на роднините.
В болницата дойде един мъж и се моли за нея и тя дойде в съзнание. Прехвърлиха я в друга болница. Тя започна тихо да говори, да се обръща, но не успя да се изправи на крака. Беше много слаба и изтощена.
След една седмица тихо умря.
Патологът шокиран обясняваше на роднините:
– Не разбирам, проверих всичко няколко пъти. Тя нямаше никакво заболяване. Всички предишни диагнози за тумор, туберкулоза и промени в панкреаса бяха изчезнали. Но от какво умря и аз не знам.
Причините за смърта ѝ назова човекът, който се бе молил за нея:
– Караниците, гнева и негодуванието.
Когато, той се помоли тази жена да оздравее, Бог отговори и тя бе здрава, но след това умря. Тогава мъжът се обърна към Бога:
– Господи, но защо тя умря, нали се молих да е жива и здрава?
Бог му отговори:
– Само не и когато самият човек иска да умре ..
Работата се състоеше в това, че тази жена беше много нещастна, с болно дете инвалид на ръце, без мъж и куп дългове. Тъжна история…..
Нашият гняв и емоции не са безобидно нещо, те могат да ни убият.

Истинската любов е себеотдаване. Това е чувство, което е готово всяки момент да се докаже на дело.
Когато обичате даден човек, вие сте щастливи от това, че той или тя съществува, дори и да не отговарят на чувствата ви. Вие сте способни да чакате отговор на чувствата си година, две …. дори цял живот.
Истинската любов, често се сравнява с майчината, която се характеризира с жертвоготовност.
Влюбването е само плам, страст и желание за потребление. Това е роман, който временно е „захванал“ всеки от участниците.
Влюбването е имитация на любовта, това е влечение към някого, което бързо се разпада при поява на първия проблем.
Истинската любов минава провера за силата си. Много хора възприемат истинската любов като жизнена привичка, но аз мисля, че това не е така.
Докато влюбването постепенно угасва като надут балон за някой празник, истинската любов израства и се развива.

Веднъж малката Люси доде при майка си и я попита:
– Мамо, аз от къде съм?
Майката леко се смути, но все пак реши, че след като детето иска да знае, то сега е най-подходящото време да каже на дъщеря си.
Тя сложи малката си дъщеря на колените си и започна да ѝ разказва:
– Ние се срещнахме с баща ти и се обикнахме. Оженихме се. И като проявление на любовта ни един към друг в мен се зачена живот, който започнал да се развива и да расте. Накрая ти се роди, а сега седиш на колените ми.
Детето слушаше с широко отворени очи. Когато майката свърши своя разказ момиченцето коментира възторжено:
– Еха, каква история! Това е нищо в сравнение с краткия отговор на чичо Петър! Когато го попитах от къде е, той просто ми каза, че е от Сливен.

Ние живеем в един удобен свят където всичко се върти около нас – хората. Може би преди няколко века, ние бяхме наистина по-близо до природата. Но съвременната цивилизация е нестабилния път, който може да доведе до смъртта й.
Ние виждаме плодовете на това, което правим: къщи, коли, пейзажи, но нас ни няма сред всичко това.
Цялата съвременна цивилизация не може без електричество. Ако то изчезне, станциите ще изгният и природата ще си вземе своето.
Без значение как сме се опитвали да покорим самата земя, природата в крайна сметка ще вземе своите жертви.