Върховния съд на Австралия е признал съществуването на трети пол при хората и постановил, че гражданите могат да определят пола си в документите, не само като мъж или жена, но и като неопределен такъв.
Причината за вземане на такова решение е станал продължителния съдебен спор между жителя на Сидни Нори и общинската служба за гражданска регистрация.
Нори се е родил мъж, но през 1989 г. си направил операция и си сменил пола. След това решил да живее „нито като мъж, нито като жена“. Така в официалните документи преди Нори се е приемал ту за мъж, ту за жена. Сега властите са принудени да добавят в документите нов вариант – „пол – неопределен“.
– Аз съм в еуфория, – казал Нори пред репортерите след решението на съда.
Като се има предвид, че Върховният съд е най-висшата съдебна инстанция в Австралия, неговото решение е поставило последната точка в дебата за съществуването на трети пол при човека.

Това не е ли отворена врата за унищожаване на семейството като основна единица на обществото?

Саудитска Арабия е въвела редица нови закони , определящи атеисти като терористи. Законите са насочени към потискане на всички обществени протести, които биха могли да „навредят на обществения ред“.
Първоначално планираните закони са били насочени срещу саудитските граждани, които искали да вземат участие в гражданската война в Сирия, от страната на бунтовниците, но след това законите получили широко тълкуване.

Сега тероризмът се определят като „призив към атеистични мисли във всякаква форма или опит да се оспорят основите на ислямската религия, на която се основава тази страната“.
Следва да се отбележи, че  министърът на външните работи в Израел Авигдор Либерман приема Саудитска Арабия като възможен партньор на Израел в Близкия Изток, вместо палестинците.
Друг потенциален съюзник, според Либерман, е Египет, където демократичните принципи съществено са се укрепили в резултат на военния преврат.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.

„Страхувам се, че със сигурност ще дойде ден, когато технологиите ще бъдат предпочитани пред простото човешко общение. И светът ще получи едно поколение от идиоти“.
Това е мисъл на Айнщайн, но колко точно пасва на нашето време.
Тягостна мисъл, изказана толкова отдавна, но разкриваща състоянието на хората в днешното време, заробени от технологиите и удобствата.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против технологиите, самата аз ги използвам, но мисълта ми е да не загубим онова общение по между си, без което бихме се превърнали в жалко подобие на „роботи“.
Резултатите не закъсняват и ето какво се случва в действителност. Този, който е запазил човешкото в себе си е станал дефектен за околните.

Време е да помислим и балансираме нещата. Все още не е късно.