Преди всяко представяне на нова опера Майербер бил жалка гледка. Изглеждал несигурен и съмняващ в успеха си.

По време на репетиция той питал всички за мнението им и искал съвет, даже и от отговарящия за спускането и оттеглянето на различни декори посредством машина.

Всяка дреболия му се струвала опасна за бъдещия успех на операта му.

Когато репетирали „Робърт Дяволът“, той решил, че във второто действие на сцената обстановката е много бедна. Прекъснал репетицията и започнал да се оплаква на директора на театъра:

– Скъпи мой, вие наистина ли искате съвсем да погубите музиката ми? Тук няма какво да се гледа!

Сцената незабавно била подновена и в нея царял небивал разкош.

– Маестро, сега доволни ли сте? – попитал директорът.

Като огледал сцената композиторът едва не заплакал:
– Е, сега, мили мой, окончателно ме съсипахте! Какво сте сложили на сцената? В края на краищата, публиката ще се взира и оглежда всичкия съблазнителен разкош, с които сте я натъкмили и просто няма да слуша музиката ми!

Ливанов бил лауреат на много сталински награди и бил предпочитан от тогавашния режим. Въпреки това към болшевишката партия не се присъединил.

По това време такова поведение било не само явно предизвикателство, но и опасно.

Веднъж при срещата си със Сталин, той бил попитан:

– Защо още не сте влезли в редовете на комунистите.

Актьорът отговорил на генералисимуса, по следния начин:

– Йосиф Висарионович, аз много обичам своите недостатъци.

Сталин се засмял и инцидентът бил приключен.

По-късно този въпрос бил зададен отново на Ливанов от Н. С. Хрушчов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

Забавен случай станал в Маринския театър по време на репетицията на операта „Франческа да Рамини“.

Желаейки да блесне, Фигнер се обърнал към диригента с молба да даде възможност във военния марш, когато на сцената маршируват статистите, отправящи се в битка, да се направи фермата – увеличение на нотата си бемол.

– Не! – решително казал диригентът.

– Но защо? – изненадал се Фигнер. – Нали ще бъде красиво…

– Разбира се, скъпи приятелю, – съгласил се диригентът, – но как ще маршируват войниците под тази музика? Докато вие държите фермата, те трябва да стоят на един крак!

Царуването на Екатерина II е било отбелязано със служебна разпуснатост на чиновническия апарат. Например, някои от служителите дълго време не посещавали институциите, към които се числили.

Когато Павел I дошъл на власт решил да въведе ред. По-специално, той наредил на всички ръководители на институциите ежедневно да ходят в службите си.

Един от тези чиновници – Наришкин след като посетил доверената на неговите грижи придворна конна кантора, попитал:

– А къде е моето място?

Показали му един стол, покрит с дебел слой прах.

– Какво означава това? Защо този стол е в такова небрежно състояние? – попитал Наришкин.

– На него отдавна никой не е сядал, освен котката, – му отговорили.

– В този случай, мястото може да се счита за заето и аз няма какво да правя тук, – констатирал Наришкин.

Една жена се разхождала по улиците на Париж и видяла Пикасо, които скицирал на една маса в едно улично кафене.

Тя попитала Пикасо:

– Можете ли да ми направите скица срещу заплащане?

– Да, – веднага се съгласил художникът.

След няколко минути скицата била готова.

– Колко ви дължа? – попитала жената.

– Пет хиляди франка, – отговорил Пикасо.

– Но вие направихте това само за три минути, – учтиво напомнила жената на художника.

– Не, – казал Пикасо, – за това ми бе необходим целият ми живот.