Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Музикален рецензент на един хамбурски вестник написал, че известният цигулар Регер, който свирел с оркестър концерт на Бетховен, е включил в изпълнението си съвършено неподходяща по стил каденца.
Рецензента предполагал, че тази каденца цигуларят сам е съчинил.
Регер прочел рецензията и поискал да поговори с автора на статията по телефона.
Вдигайки слушалката, рецензентът чул кратък, но много изразителен монолог:
– С вас говори Лудвиг ван Бетовен. Бих искал да Ви информирам, че вчера изсвирената каденца е написана лично от мен.

На рождените си дни Тосканини се отказвал от всякакви почести и поздравляния.

Такъв ден прекарвал в интензивна работа, репетирал със оркестъра си програмата за предстоящите концерти.

Въпреки забраната на Тосканини, при маестрото се явил един от приятелите му и го поздравил. Между другото го попитал:

– Артуро, недей да криеш, на колко години всъщност ставаш на 86 или 87 години?

– Не знам, – отговорил Тосканини, – водя отчет на всички партитури, всички репетиции, всички плочи със записи на изпълненията на моя оркестър. Нима съм длъжен освен всичко това, да правя сметка и на годините си?

В края на 1919 г. Раул Капабланка дал в английския парламент сеанс на едновремена игра на шах с депутати. Разбира се, той победил с голямо преимущество.
Един от репортерите го попитал:
– Какво е мнението ви за играта на противниците ви?
Отговорът на шахматистъ бил много интересен:
– Големи стратегически планове не забелязах у тях, но от гледна точка на тактиката им, проявиха голяма изобретателност. Някой от тях се опита да направи допълнителен ход, други се опитаха да върнат на дъската вече отстранена фигура, с надежда, че аз няма да забележа това, трети зад гърба ми правеха някои промени на своите позиции…. Ако съм на мястото на техните избиратели, щях да ги държа под постоянен контрол.

Един неприятен куриоз съпътствал Матеус преди следващия велик знаменателем момент в кариерата му.
През 1984 г. Матеус преминавал от „Борусия“ в „Бавария“ и предстоящия преход е бил известен много преди края на сезона.
Именно тези два клуба са станали съперници във финала на турнира за Купата.
По време на играта не бил излъчен победител. Резултата бил 1:1 и трябвало да се бият серии от дузпи.
От „Борусия“ пропуснали една от дузпите. И кой не забил във вратата решаващият 11-метров удар? Като по поръчка – Матеус. Той все още бил щатен футболист на „Борусия“.
Тази история се оказала много неприятна, въпреки че никой открито не го обвинил в желание да угоди на новите си работодатели.