Преди премиерата на операта „Ловци на бисери“ от Бизе оставали само две седмици. Навсякъде имало афиши за предстоящото представление.

Но авторът на либретото и композиторът все още не можели да решат как да завършат операта…..

Неочаквано положението било спасено от директора на театъра.

Отчаян той възкликнал:

– Тогава нека всичко изгори в пламъци!

Тази фраза, изказана от безсилие подсказала на либретиста идеята за финала – пожар!

На Бизе това много му харесало и той за три дни написал прекрасна музика за края на операта си.

През седемдесетте години, Ростропович е трябвало да отиде на турне в чужбина.

Той поискал с него да отиде и съпругата му, Галина Вишневская, но Министерството на културата отказало на тази молба.

Тогава приятели му го посаветвали, да напише писмо до министерството, в което да поясни, че поради лошото му здравословно състояние би искал жена му да го придружи.

Ростропович седнал и написал следното: „Пораби моето безупречно здраве моля, при моето пътуване в чужбина да ме придружи съпругата ми Галина Вишневская“.

През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

На Паганини предали покана от краля да свири в двора му. Предложението било за половината от искания хонорар.

Когато цигуларят разбрал това казал:

– За какво са необходими чак такива разходи? Негово величество може да ме чуе за много по-малка сума, ако посети мой концерт в театъра.

Попитали немския философ Имануел Кант:

– Кой жени според вас са склони към по-голяма верност брюнетките или блондинките?

Без да се замисля, Кант отговорил:

– Побелелите.