Еди собственик на крава, която скоро се била отелила, успял успешно да я продаде на пазара.

Изглежда кравата била ужасно огорчена от това, че са я разделили от телето ѝ, за това избягала от новото си жилище.

Преодолявайки десетки километри, тя се добрала до родните ясли.

Новият стопанин на кравата бил толкова развълнуван от тази кравешка преданост, че веднага след като „преданата майка“ била намерена, той купил и нейното теленце, така че двете животни да не се разделят повече.

Забелязали ли сте, че една от стюардесите преди кацане държи ръцете си отзад зад гърба?

След провеждане на инструктаж по безопасност, когато пътниците вече са пристегнали коланите си, стюардесата минава няколко пъти през салона, като държи ръцете си зад гърба си.

В този момент, тя очевидно не е ангажирани в проверка на предпазните колани.

В действителност стюардесата преброява пътниците. Понякога това става непосредствено преди кацането на самолета, а се случва стюардесите да правят това, когато всички са седнали на местата си.

В ръцете си зад гърба те държат брояч, на който „кликват“ за всеки пътник.
Сега една загадка остана по-малко.

През 1906 г в Плимут на едно селскостопанско изложение 800 човека участвали в конкурс. На него те трябвало да познаят колко тежи един убит и одран бик.

Били казани най-различни числа. Статистикът Франсис Галтън намерил средно аритметично на всички предположения и получил 547 кг, а истинското тегло на убития бик било 543 кг.

Колективната грешка била по-малка от 1%.

Подобна точност в оценката на параметри или количества на какви да са предмети са наблюдавани и при други експерименти в различни страни.

Този феномен нарекли „мъдростта на тълпата“.

Актьорът Антъни Хопкинс получил главната роля във филма „Момичето от Петровка“.

В нито една книжарница в Лондон Хопкинс не можал да намери книгата, по която бил написан сценария.

По пътя към в къщи в метрото Антъни видял на една от седалките именно тази книга със забележки в полето.

След половин година на снимачната площадка Хопкинс се запознал с автора на романа, който се оплакал, че е изпратил последния си авторски екземпляр със забележки на режисьора, но той го загубил в метрото.

Плъховият крал е митично животно споменато в европейските легенди, а в действителност представлява множество плъхове, на които са сраснали опашките.

За хората този „крал“ е изключително лошо предзнаменование, свързано с болести. Това е естествено, защото плъховете пренасят зараза и смърт.

С увеличаването на популацията на плъхове се увеличава вероятността от огнища на заболявания, като черната смърт, която се разпространява чрез бълхите на плъх.

Документиране на такива случаи, при които да са наблюдават живи плъхове с оплетени опашки няма, но в различни музеи има мумифицирани техни останки.

Предполага се, че в тесни дупки опашките на плъховете се преплитат, когато се размножават или замръзват по време на сън, а след това такъв „крал“ може да живее достатъчно дълго, ако другите подобни на него му носят храна.

Други изследователи смятат, че всички музейни „крале“ са резултат от манипулация, която някой специално свързва с мъртвите плъхове.