Жител от Онтарио, Канада, видял животно, което изскочило от храстите с пластмасова чаша на главата. И той решил да му помогне.

Въпреки своето добро намерение, спасителят напълно разбирал, че резултат може да се окаже плачевен.

Защото ако освободял скункса от чашата, възможно е животното да го опръска със вонящата течност, а това можело да съсипе целият му ден.

За щастие, след отстраняване на чашата от главата на скункса, животното избягало, без да прояви някаква агресия спрямо спасителят си.

Майкъл Джевис се гордеел  със спортния си автомобил Toyota MR2 MK1. Това била колата на мечтите му.

Въпреки това, поради определени обстоятелства, той трябвало да е раздели с любимото си транспортно средство. Всички негови близки забелязали, как Майкъл тъгувал поради тази загуба.

64 годишният Джевис загубил дар слово, когато синът му, който тайно търсел същата кола, я докарал пред дома на баща си и му връчил ключовете за нея.

Изобретението металическа тубичка с дозатор и винтова капачка е революционно за времето си.

Преди това нововъведение художниците са съхранявали боите в малки възелчета от свински пикочен мехур или в нехерметични калаени кутии.

В тези възелчета се правел отвор с игла и на палитра се изцеждала необходимото количество боя. Неизползваните бои изсъхвали, а това било изключително разточително и неудобно.

Художници, които работели сред природата, бързали да използват боите, затова работите им се отличавали с по-широки мазки.

Един от първите, който се замислил над опростяване на процеса бил американецът Джон Ренд.

През 1841 г. той патентовал оловна тубичка, от единия край свита, а от другия завършваща със завъртаща се капачка.

Изобретението скоро намерило поддръжници, които не се уплашили нито от високата цена на оловните тубички, нито от токсичността на оловото.

Появата на тези тубички дало тласък в ново направление. Вече не било необходимо да се водят калфи, който да смила пигментите и да приготвят боите.
Всичко можело да се приготви по-рано в ателието или да се купят такива готови.
Първите тубички били направени в Англия и изнесени в Европа и Америка. Те били много търсени, но Ренд не получил за тях баснословни пари.

Участвайки във финансови и съмнителни проекти, той фалирал и бил принуден да продаде патента си, за да изплати дълговете си. Умрял в неизвестност през 1873 г.

Двойна дъга може да се види много често, а тройна и четворна невъобразимо рядко.

Вторичната дъга се получава, когато светлината се пречупва през капките вода два пъти. Тя съдържа в обърнат ред цветовете на обикновената дъга.

Докато през 2011 г. тройна и четворна дъга не били снимани, имало спорове относно това, дали те съществуват изобщо.

Има и така наречената лунна дъга. Тя е забележимо по-бледа и по-тънка от обичайната слънчева дъга.

Може да бъде забелязана при много ярка луна, която скоро ще навлезе в пълнолуние.

Лунната дъга се появява след подходящ дъжд, на фона на много тъмно небе.

Това е името на един хотел в Калифорния, САЩ. Той е известен, като едно от най-посещаваните места в Америка. Привлича любопитни туристи от всички краища на земното кълбо.

Хотелът се намира на борда на кораб, който е плувал за последно през 1967 г., а сега завинаги е акостирал в Лонг Бийч.

Той често е наричан „брат на Титаник“.

Според уверенията на гостите, от време на време в стаите се появяват призраци на хора, които са загинали на борда.

Поради тази причина, някои кабини, вече не се използват изобщо. В тях постоянно се случват необясними явления.