Слузните вещества в цветовете и листата на слеза въздействат противовъзпалителното и омекчаващо, имат и слабително действие.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, като пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица.
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпа­лителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания – циреи, фурункули, изгаряния, хе­мороиди.
От слеза се използват листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.
Външно слезът се прилага за компреси и лапи при заушка, рани и циреи – сварен с мляко, за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.
Вътрешно се приема като отвара. Тя се прави по следния начин. Две супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Слезът расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина.

Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания: анемия, пречиства кръвта; сърдечни заболявания, гръдна жаба; има успокояващо действие, използва се при климактерични нервни оплаквания, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, нервна възбуда, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка; подобрява апетита, лошото храносмилане, чревни спазми, колит, синдром на раздразненото черво и глисти.
Растението има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането.  Хмелът пречиства кръвта. Отвара, която се прави от хмел, се препоръчва при възпаление на жлъчните пътища, жлъчния мехур, при безсъние, климатерични нервни оплаквания, нервна възбуда.
При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Като мехлем може да се ползва при оплешивяване.
Хмелът понижава високата температура, облекчава болките, възпаление, елиминира отровите, които се натрупват в тялото.
Под формата на компрес той се използва за лечението на възпаления, синини, отоци, изгаряния, ревматични болки.
Помага при лечение на жълтеница, понижава функцията на черния дроб.  Има изключително благоприятно действие за лечение на камъни в бъбреците, заболявания на пикочния мехур, задържане на вода в организма, прекомерно производство  на пикочна киселина.
Хмелът помага при заболявания на дихателната система – кашлица. Ползва се за обуздаване на прекомерната сексуална активност и при сперматория.
Растението има антисептично действие, понижава високата температура, нервоуспокоително е, има сънотворно действие, екстрактите от хмелови шишарки имат естрогенно действие.
Хмелът се използва и като козметично средство. Масло от хмел се използва за направата на кремове и други продукти за подхранване и омекотяване на кожата. В СПА центровете се правят бирени бани с цел  регулиране на потоотделянето.
Хмел не трябва да се приема при инсулт, инфаркт на миокарда, стенокардия. Също така не се препоръчва приемане на големи дози или продължителна употреба на билката. По време на кърмене е възможно да намали лактацията и не е препоръчително да се използва.
Разнообразието на сортове на хмела е изключително, но главно те се разделят на ароматични и горчиви. Основният качествен показател при производството на хмел е съдържанието на алфа-горчиви киселини.
От хмела се използват шишарковите съцветия, които съдържат етерични масла.
Начин на употреба:
1-2 чаени лъжици сухи шишарки се накисват за 2 часа в 300 мл вряла вода. След като се изцеди, отварата се приема 3 пъти дневно по 100 мл.
При силно потене и загрубяла кожасе във вана с топла вода се излива 1 литър бира. Потапя се цялото тяло във ваната и се стой до половин час. Потенето се намалява и кожата става гладка и мека.
Отвара от хмелови шишарки:
Хмеловите шишарки се намачкват и се поставят в 300 мл вода, след което се варят около 15 минути. След като се прецеди отварата, трябва да се постави на тъмно и хладно мято. Използва се като лосион за омекотяване и почистване на кожата.
При тромбофлибит в кипяща вода се поставят 2 супени лъжици смлени шишарки от хмел, вари се около 15 мин и след това трябва да кисне 1-2 часа. Приема се по 4 пъти дневно по 1 чаша. Може да се използва и във вид на компрес.
При оплешевяване и косопад се прави смес от хмелови шишарки –около 25 грама, корени от репей – около 30гр, коприва – около 25 гр, цвят от невен – 25 грама, сместа се смила и се поставя в половин литър вряла вода. Вари се 20 минути, след което трябва да престой 4 часа.
При проблемна менструация в половин литър кипяща вода се добавят 2 супени лъжици шишарки от хмел, вари се около 6 миниту и после трябва да кисне около час. Приема се половин чаша 3 пъти на ден.
При екземи се смесват изшушени шишарки -50 гр от хмел и бутрак – 50 гр, след това се смилат. Две супени лъжици от получената смес се прибавят към половин литър вряла вода, като се оставя да ври 5 мин. След това запарката се оставя да престой 2 часа. Приема се по половин чаша, четири пъти дневно. Под вид на компреси може да се използва и външно.
Активните съставки на хмела включват флавоноиди, херниарин, дикумарин, умбелиферон. Той има болкоуспокояващо, антисептично, диуретично и успокоително действие.
Хмелът расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август.

Татулът има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което се дължи на тропановите алкалоиди, кумарините, фенолните киселини.
Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма.
Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане.
Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
От татула се използват семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Под формата на тинктура татула се дозир по 15 капки дневно и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!!
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета.

Цветовете на царевицата са еднополови. Мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските в кочани, разположени по стъблото.
Царевичната коса представлява дълги нишковидни близалца на женските съцветия.
Тя съдържа етерично масло, смолисти вещества, танини, сапонини, инозит, ситостерол, сродни на витамин К3 вещества, аскорбинова киселина, тлъсто масло и др.
Царевичната коса действа кръвоспиращо, жлъчегонно, пикочогонно и успокояващо.
Употребява при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, захарен диабет, атеросклероза, отоци, за отслабване, при болести на простатата, възпаление, цистит, чернодробни и жлъчни заболявания, хронична сърдечна слабост, тения.