С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

Още в началото на кариерата си режисьорът Гайдай, при снимането на филма „Делови хора“ по новелите на О.Хенри, имал голям успех.
В него имало много режисьорски сполуки.
Преди Гайдай бил почти обсебен от звуците. Разхождал се, почуквал всеки предмет и се заслушвал.
Когато в „Делови хора“ при отвлечането на момчето му се тресат краката, се чува метален звън.
На въпроса:
– Защо го направихте?а
Гайдай вдигнал рамене:
– Не знам. Харесва ми, това е…. А после, критиците ще измислят нещо.
И наистина, един кинокритик написал, че металния звук на монета говори за това, че отвлеченото момче за мошениците, се явява като символ на богатство.

Може да не вярвате, но има хора, които са доста възрастни и въпреки всичко са променили драстично живота си и са зашеметили околните с постиженията си.
Баба Мозес никога не е ходила на училище, нито в художествена академия, но станала една от най-известните художници в Америка.
Тя живеела в малка ферма. Още от детските си години работила много.
Започнала да рисува на 76 години. Нейните първи картини висели в местната аптека.
Минаващ през селото инженер, интересуващ се от живопис, на безценица купил няколко нейни картини и ги поставил в своята галерия.
Така баба Мозес стнала най-известната художничка в Америка. Нейни картини подарявали за рождените дни на президента на САЩ.
Тя починала на 101 година и създла повече от 1600 картини и рисунки.