През 1932 г. фермери от западна Австралия се обърнали за помощ към военните. Помолили ги да изтребят щраусите ему, които унищожили посевите на пшеницата и направили пролуки в оградите, които защитавали полята от зайци.

Армията организирала две операции, които журналистите по-късно нарекли Великата война с ему. В нея участвали един майор и двама войника.

За половин месец по време на „бойните действия“ „армията“ успяла да убие 3 хиляди ему от десетки хиляди. Поради негативните отзиви в пресата, войниците били отзовани.

Накрая правителството само решило проблема. То започнало да раздава премии за унищожаване на всяка птица от самите фермери.

Разработен е велокултиватор с педали за оран. Без мотор и бензин, посредством два педала, подобно на велотренажьор, велокултиватора ще оре земята на дълбочина от 10 до 20 сантиметра. Той не разпръсква почвата, а създава оптимална структура на горния почвен слой.
Култивацията се извършва със скоростта на бърза лопата.
В сравнение с мотокултиватора ергономическата схема на велокултиватора намалява интензивността на труда, премествайки натоварването на оператора от ръцете и гърба към мускулите на краката.
По този начин се използва тежестта като фактор и се създават физиологични условия за ползотворна работа.

Където и да пъхне науката своя нос, човечеството получава нови проблеми. болести и трудности. Хората са се опитвали да осъвършенстват това, което е идеално. Учените се смятат за по-умни от Твореца и правейки някакво откритие, като малките деца започват да си играят с него, стараейки се да го използват „за благото на хората’. Но е време да се разбере, че не е възможно да се подобри това, което първоначално е било перфектно.
Да, ние можем да открием законите на природата, но не можем да ги усъвършенстваме, защото те от самото начало са съвършени. И това ГМО всъщност изменя генетичния състав на зърното и внедрява в структурата му някакъв нов ген, който според учените прави продукта по-качествен за хората. От една страна това наистина е така, те могат да подобрят определени характеристики на продукта, но в същото време изменят генетичния код, те събарят програмата и създават нова такава, която не е позната в природата.
В природата всичко си взаимодейства и допълва и това се изразява предимно в генетичната структура на организмите. Това са огромни части от пъзел съчетани в така наречената природа. И ако променим един от елементите на пъзела и се постараем да го вкараме в първоначално съществуващата хармонична картина, картината ще загуби правилно взаимодехстващата си форма.
Така и ГМО разбива кода и деформира пъзела. И приемайки такава храна ние се деформираме като части от природния пъзел.
Попадайки в организма тази нестандартна храна се нуждае от нестандартна обработка, но организма ни има програма способна да приема и усвоява продукти израснали естествено в природата. В тази програма е заложено нашият организъм да усвоява определени хранителни компоненти.
А ако тази програма се сблъска с нестандартен вариант, как ще се държи? Много вероятно е в програмата да настъпи срив.
Светът е създаден съвършен и ние можем да нарушаваме и да му се радваме, но да го променим не е по силите ни.

В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.