Облаци бяха завзели небето, но дъжд не се очакваше. Спас и Димчо стояха на висок хълм и гледаха язовира, който бе надвишил малко нивото си.
– Като си представя, че от тази вода се произвежда достатъчно енергия за голямо количество селища, просто немея, – възкликна Димчо.
– Това е концентрирана сила, но под контрол, – плесна с ръце Спас. – Ако тази вода се остави свободна ….
– Ще доведе до бедствия в самите райони, – прекъсна го Димчо. – И вместо да им помага, тя ще ги съсипе.
– Така е, – съгласи се Спас, – власт без контрол може да предизвика цунами, пълен хаос на земята, унищожавайки всичко по пътя си.
Внезапно Димчо смени темата:
– Тези по новините сякаш за загубили чувството за контрол. Май са полудели. Правят безсмислени неща.
– Това е така, – подчерта дебело Спас, – защото са загубили способността си да контролират силите си.
Двамата замълчаха, гледайки към язовира.
– Исус ни предлага друг път, – поде отново разговора Спас. – Да живеем с кротост, т.е. със себеконтрол. Когато предадем живота си на Христос, ние сме призовани да предоставим своите дарби, умения, таланти и лична сила на авторитета на Бог.
Димчо поклати глава и добави:
– Повечето от неуредиците, пред който сме изправени днес в домовете, общностите, държавата и в нашата култура, се дължи на отсъствието на самоконтрол и нежелание да се предадем на Божието водителство.
– Кротостта не е слабост, – повдигна вежди Спас. – Да живееш с неконтролирани страсти, желания и грях е слабост.
– Бог благославя кротките, – допълни Димчо. – „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.
– Не е ли парадоксално, – усмихна се Спас, – че кротостта е пътят към духовната сила?!
Денят наближаваше своя край и двамата тръгнаха към домовете си.
