В испанския и португалския език река е „rio“. За това имената на много градове в Латинска Америка, стоящи на реки, започват с „Рио“.
Въпреки това, най-големият от тези градове Рио-де-Жанейро, е получил името си по грешка.
Португалските мореплаватели се оказали на това място на 1 януари 1502 г. Те приели залива за устие на река и го нарекли Rio de Janeiro – „януарска река“.
Реки след това не са намерили, но името било прикачено и към залива, и към основния град.
Закръглянето на очите се наблюдава при удивление или страх. Това е рефлекс, който разширява полето на видимост. По този начин се дава по-добра оценка на ситуацията и степента на опасност.
Подобна реакция демонстрират и човекоподобните маймуни.
При неочаквана ситуация много животни инстинктивно си отварят устата. Това е свързано с превключване към възприятия на вомероназалния орган, който е част от допълнителната обонятелната система.
При хората, този орган не е свързан с устната кухина, но рефлекс е запазен.
Кръв най-често се взима от безимения пръст, защото в сравнение с показалеца и средния пръст, той най-малко се използва при работа.
Кожата върху него е по-тънка и пробиването ѝ е по-малко болезнено.
Малкият пръст не се използва, както и палеца, поради факта, че пряко е свързан с обвивката на киста. Ако през тях проникне инфекция, тя може бързо да се разпространи из цялата ръка.
Главата ни е нужна, за да мисли, краката – да ходим, но за какво ни са веждите?
Основната функция на веждите е да защити очите. Това специфично окосмено покритие помага на човека да оцелее в екстремални условия.
Когато нашите далечни предшественици са влизали в схватка с дивите зверове, по време на двубоя по лицата им се е стичала пот. В нея, както е известно, се съдържат вредни за очите сернокисели съединения, които ни карат непрекъснато да мигаме, лишавайки ни за секунди от зрение.
Този момент е напълно достатъчен, за да може звярът да нанесе на човека смъртоносна рана. Но в този двубой са побеждавали нашите предци, защото потта не е попадала в очите, а по веждите се е стичала по слепоочията и по носа.
Веждите ни спасяват не само от потта, но и по време на ремонт, когато мазилката пада не върху очите ни, а отново върху тях.
Освен това веждите ни помагат да изразим различни емоции, като тъга, гняв, изненада. … Те позволяват на събеседника ви да разбере, как вие се отнасяте към дадена идея или събитие.
Гълъбите „кимат“ при ходене, поради особеностите на зрението си, за да стабилизират изображението.
Този процес се състои от две фази. Когато птицата пристъпва рязко премества главата си напред, а след това известно време я държи неподвижно. След това тялото я „догонва“.
Именно във втората фаза гълъбът разглежда детайлите или забелязва движещите се обекти.
Тази хипотеза е била потвърдена експериментално на бягаща пътека, по която учили гълъбите да ходят.
Когато скоростта на движение на птицата и бягащата пътека били равни, т.е. преместването относно околните предмети е било нула, гълъбите спирали да кимат.