Колко често си задаваме въпросите:

– Защо това се случи точно с мен?

– Защо се включих в тази работа?

– Защо се появиха същите проблеми?

….

Въпросите с „защо“ могат да продължат безкрайно, всеки път формулиращи се по различен начин.  И всеки път отговорът ще бъде един и същ. Източникът на проблема е вътре в нас. В повечето случаи даваме право на това, което ни е угодно, без да се съобразяваме със ситуацията.

Някои от нас какви ли не трикове прилага, за да не признаят, че причина за неуспехите им е в тях. Винят всеки и всичко: околните, обстоятелствата, магнитните бури, деградацията на нацията, че не са като другите, лош късмет, интриги и машинации на злобни критици, дори в лошо око и направена магия.

Хората могат да променят живота си без значение какви са обстоятелствата и проникващ „морален упадък“ в обществото, но трябва да признаят греховете си и да последват Господа.

Всеки ден от живота ви е неповторим, не можете да го замените или върнете назад, за това изберете да го изживеете, както трябва!

Вие вярвате, че Бог ще снабди вашите нужди. Но какво да правим, когато резултатите не бързат с отговора си? Нима сте готови да се откажете?

Бъдете търпеливи!

Днес малко се говори за търпението, но когато става въпрос да получим от Бога, търпението е не по-малко важно от вярата.

От търпението ни зависи, дали ще се окажем успешни или ще претърпим поражение.

Търпението укрепява и поддържа вярата до тогава, докато не се появят резултатите. След като размишлявате над Божиите обещания и ги вложите в душа си, търпението ще ви насърчава да не се откажете.

Търпението е сила. В него има смелост да се откажем да вярваме на сатана, който казва, че Божието Слово не работи за нас. Издръжливостта знае, че Божието Слово никога няма да ни подведе и провали.

Търпението няма да се оттегли със страх, но ще продължи да върви напред с вяра дотогава, докато не получим отговор.

Продължавайте търпеливо да слагате Божието Слово на първо място и Божиите обещания непременно ще се изпълнят в живота ви.

Какво правим днес? Пилеем времето си! Ти можеш да си заангажиран с много дейности в църквата, да проповядваше поне на две места през седмицата, да посещаваш болни, възрастни и хора в неравностойно положение, но ….

Трябва да изберем важното пред маловажното.

Исус знаеше накъде върви и към какво се стреми. Той отиваше в Ерусалим, за да умре на  кръста и да победи греха, смъртта и сатана.

Христос беше прекрасен проповедник, но не си постави за цел да стане популярен учител и да напише книги, които да остави на поколенията.

Исус изцеряваше, освобождаваше и се грижеше за хората, но не изгради голяма хуманитарна или мисионерска организация.

Той нямаше амбиции да заеме мястото на първосвещеника в храма, за да промени неправилните му виждания, според които водеше хората.

Христос правеше много неща. Проповядваше, изцеряваше, хранеше хората, критикуваше и спореше с фарисеите, но винаги знаеше към какво се стреми.

Всеки християнин търси мястото, за което е призован. Не е задължително на това място да се чувства добре и удобно, то може и да не удовлетворява неговите амбиции.

Исус е нашият пример. Помислете къде беше призован да застане? На кръста. Там Исус, не се чувстваше добре, дори плака и се моли ако е възможно тази чаша да Го отмине, но отиде на кръста.

Нашето място в Божия план може да не бъде леко и приятно, но именно там ще можем най-добре да вършим Божията воля.

Защо да го правим?

Бог ни е призовал да бъдем Негови съработници и да участваме в изкуплението на този свят. Ако искаме да бъдете част от Божието царство, ще бъдем съработници с Бога и ще трябва да застанем на своето място. Това не е лесно, но ако наистина знаем за какво работим, няма да жалим силите си.

„Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен“.

В света всичко е суета и е лишено от всякакъв смисъл за тези, които гледат на него от човешка гледна точка.

Поколение след поколение преминават на фона на непрестанното и монотонно движение в природата. Хората усърдно се трудят, но има ли полза от труда им?

Рано или късно всички умират. Човеците не намират пълно удовлетворение в нищо. Много искат да пътешестват, но окото не се насища от гледки.

Под слънцето няма нищо ново. Колко напразно и скучно е да се живее без смисъл в живота!

Но Бог е създал този свят прекрасен. Той е поставил началото на историята и ще я доведе до края.

Божиите хора живеят в Божията история и в техния живот има смисъл и цел.

Някой смятат, че множеството знания ще ги избави от празнотата в живота им, но придобиването на светска мъдрост и знание само натоварват съществуването на такива. Накрая те достигат до извода, че всичко под слънцето е суета и гонене на вятъра.

Бог ни е създал за Себе Си и ние можем да намерим смисъл само в Него.

Хората търсят земна свобода, победа и сила. Те искат да властват и побеждават. Така мислеха и очакваха тези, които посрещнаха Исус пред Ерусалим.

Какво остана от тях? Какво ще остане  от тези, които имат власт и мислят, че никой няма да им я отнеме?  Гроб, а може и нищо, което да напомня за тях.

А Христос? Той не пожела никаква земна власт. Пред лицето на неразбиращите Го, остана непонятен. Той можеше всичко. Нима бе нужно да събере тази възторжена тълпа, която го приветстваше и чрез сила да завземе политическата власт?

Той се отказа от това. Остана безсилен, безпомощен, уязвим, завърши като победен там на кръста. Каква позорна смърт, сред подигравки от тези, които тържествено Го посрещнаха.

А на нас Христос ни завеща живот. Научи ни, че освен любовта и готовност да видиш ценното в ближния си, няма нищо друго на земята, което заслужава внимание.

Той ни научи, че човешкото достойнство е толкова скъпо, че бе нужно Бог да стане човек, без да унизи Себе си.

Научи ни, че няма незначителните хора, че страданието не може да победи, ако човек умее да обича.

Само Бог може да запълни зейналата празнина в душата ни и да създаде хармония в човешкото общество.

Срещнете Го в сърцата си, не с върбови клонки и ритуали, а отдавайки Му слава за това, което е направил, прави и ще прави за нас.