Можеш да стиснеш зъби, да изтърпиш подигравките или да намериш близки по дух хора там.

Християнството не се състои в това, да ходиш с пола до пода, коса до петите, накриво да гледаш хората около себе си, които водят празни и безсмислени разговори и се обличат твърде предизвикателно.

По-добре си затвори устата и не съди. Дори и неизказана, самата мисъл за осъждение е грях. Така вече вие се улавяте в капана.

Християнството не се състои в презрение към мъртвия по дух ближен, а в любов към него. Именно тези ближни, с които няма за какво да разговаряме, си имат свои проблеми, грижи и трагедии.

Може да ги боли гърло, да са си счупили крак, а възможно е да са ги изоставили любимите им или да са се скарали с родителите си.

Дори и в най-неприятните у тях, може да се намери нещо хубаво. Те имат любими стихове, музика, книги. Така че можете да им подскажете по нещо или да ги заинтригувате с неща които са общи за вас и тях.

Във всичко това е необходимо доброжелателство и малко любопитство, а не отдръпване.

Когато се изпълни определеното време и настъпи световната есен, Бог ще изпрати ангелите си да приберат реколтата си. Какво ще намерят те в полето на нашите сърца?

Това време ще настъпи за всеки от нас, преди времето на общата жътва.

Не бива да униваме. Погледнете, сеяча сее и на камък и в тръните край пътя. Това означава, че в него има надежда и за голите полета.

Ние знаем от живота на светиите, колко често душата изглежда окончателно окована от греха, заслепена от страстите, упорита да върши зло.

Но изведнъж почвата става дълбока, изпълнена с плодотворни сили, чиста от вредни примеси и чужди семена.

Истинската същност на моя живот не е в здравето на моето тяло, не и в това, което става наоколо, нито в успехите ми в Божието дело, а в съвършеното разбиране на Бога и в общението с Него.

И първият, който може да възпрепятстват тази радост е раздразнената от малките неща, прекомерна суетност при обстоятелствата. Грижите в този свят заглушават Словото.

Всичко, което Бог е направил за нас е само началото, Той иска да ни доведе до мястото, където ставаме Негови свидетели и ще изявяваме , кой е Исус.

Заемете правилната позиция относно Бога. В това ще намерите своята радост и от вас ще потекат реки от жива вода. Бъдете за Исус Христос резервоар, фонтан, чрез които се излива живата вода.

Престанете да мислите за себе си, престанете да бъдете самодоволни светии, живейте живота скрит чрез Христос в Бога.

Да живееш с Бога е толкова естествено, колкото и дишането, без значение къде сте се оказали. Повече благословения вие ще получите от живота на тези хора, които те самите не са подозирали.

„Ония пък, които слизат на морето в кораби и вършат работи в големи води, те виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбочините“.

Който все още не е познал, че всеки духащ вятър е благоприятен за Небето, той се явява калфа, а не майстор в своето изкуство. Мъртвата тишина на никого не носи полза.

Северният, южният, източния или западния вятър няма значение кой, но всеки спомага за достигане на блажения пристан.

Стреми се само към едно. Задръж се в открито море и не се страхувай от бурните ветрове.

Молете се, както се е молил стария рибар:

– Господи, изпрати ни в морето в дълбоки води. Тук се намираме близо до скалите, така че и най-малкия вятър, с помощта на сатана, ще ни разбие на парчета. Господи, изпрати ни в морето, където ще бъдем на простор, за да удържим славна победа.

Запомнете, че часът на изпитание измерва степента на нашата вяра. Вяра, която не е способна да понесе изпитанията, не е никаква вяра, а плътско доверие.

Вяра, която се показва само при хубаво време, не е вяра.

Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.